Началофоруми » Други

Таро форуми » Други

Други

Други теми свързани със сайта, тарото, окултно и т.н.

Въпрос?

Здравейте! Искам да попитам дали е възможно да изтрия от сайта сегашната си регистрация ? И ако може как точно става това? Искам да си направя друго потребителско име най-вече.
Последен коментар от dorincee от 03.12.2013

Интересни теми/статии

Разгръщане на Новата Вибрационна Матрица на Земята October 1, 2013/ By Martina Ivanova 2726Разгръщане на Новата Вибрационна Матрица на Земята Послание от Архангел Михаил Благодаря ви, че споделяте тази толкова важна статия. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея! Контактьор: Добър ден, Учителю. Бих желала да получа ченълинг за случващото се в настоящия момент и най-вече какво се случва с матрицата на Земята, с изменението на пространството и какви нови коефициенти са въведени, както и в коя част първо се планират промените. Архангел Михаил: Аз ви приветствам. В настоящия момент протича домонтаж и разкриване на коефициентите на новата матрица в тяхната пълнота. Ако погледнем в процентно съотношение, то в този момент, днес, са разгърнати 15% от тази нова матрица, но както разбирате разгръщането на тази матрица още не е достигнало това ниво, при което коефициентите ще имат пълно влияние. Въздействието на новите вектори на събитийността, на възловите решетки, както и на енергийните полета, обкръжаващи ни в тези моменти, не са напълно разгърнати, т.е. те се намират в архивирано състояние. Считаме, че в течение на 4, максимум на 7 дни разгръщането на новото пространство ще се състои на 40% и тогава ще започнат да взаимодействат възловите решетки, да взаимодействат енергийните полета и това ще се изразява, на първо място, в промени на събитийността, на отдавна планирани срещи, на установени правила. Това, което не съответства на вибрациите на тези решетки, ще бъде прекратявано, ще се разпада като къща, изградена от карти. Тоест, да допуснем, че се организира среща и регламентът е напълно готов, остава да се поставят подписите и това изведнъж се оказва невъзможно. Ето по този начин, ако го правите с внимание, можете да проследявате промените на събитийността на цялата Матрица на Земята, най-вече във възловите моменти, и ще забележите разликата. До този момент се състояха промени не във възловите части, не във възловите за Планетата Земя събития, а по-скоро ние се стараехме да коригираме полета, които се явяваха вторични и третични по отношение на възловите моменти. По отношение на хората ще има все по-силни и по-силни моменти на загуба на паметта, тъй като вибрационната решетка, работеща на 40%, започва да чисти записите на паметта, отнасящи се към старата решетка. Това първо действие е разчетено да се случи в срок до 2 месеца, тоест през месеците октомври и ноември ще протече практическо изтриване на много спомени, които имат второстепенен, отпадъчен състав и у много човешки създания те запълват до 60% от общата им памет. Този отпадък ще бъде усилено почистван в течение на 40 дни и после още 20 дни ще се доочиства фоново. Това ще позволи след разгръщането на решетката над 40% на тези места да бъдат записани нови вектори, да се направят нови паметни записи, да се образуват нови вибрационни значения. За 2 месеца планираме да увеличим честотата на вибрациите у хората от 50 до 100 мегахерца на човек; при някои ще протече толкова рязък скок, че можем да кажем, че ще се промени честотата им два пъти. По отношение на промените на физическото тяло ще забележите промени в храненето и енергообмена – първо ще се промени отделянето. Тоест, отначало, някъде за около месец, всеки ще премине етап на усилено отделяне, очистване – това също е необходимо, тъй като съществува понятие като „отпадъчен запис на болестта”, който трябва да се изчисти през отделителната система. Вие трябва да пиете колкото се може повече чиста вода, като е желателно тази вода да не стои в хладилника или около уреди, излъчващи лош фон – телевизори и други предмети, носещи егрегорно замърсяване, тъй като е необходимо да се даде почивка на организма. Съответно и храната трябва да бъде по-лека, тъй като за вас е нужно да обърнете на внимание на прочистването, а не на запълването и утежняването на своето енергийно състояние. В случай че храненето не е съобразено с енергийния и водния обмен, ще се появят проблеми под формата на заболявания с висока температура и повръщане, което е необходимо за бързо изчистване, не само защото няма време, а защото сега вече се намирате в определен кораб, който плува по избрания курс; вие вече не просто избирате „да плувате или не”, а всъщност вече плувате на този кораб и е нужно да си съответствате с този кораб по отношение на развитието на своето физическо тяло, на изчистването и на приемането на енергии. Що касае другите егрегорни полета, както разбирате, бе проведена огромна работа по демонтажа, но въпреки това около 20% от егрегориалните полета още не са премахнати и те работят в режима, който наблюдавате. С разгръщането на решетката и докато започне да работи на 40%, действието на егрегорните полета ще намалява с пъти като първоначално ще бъде намалено наполовина, а после практически ще има изчезващ характер. Вие ще забележите, че единственото, от което зависи степента на изчистване на хората, е тяхната връзка с тези полета. Ние посочваме максимално дълги срокове и цифри. В частта за физическото тяло ми се иска още да добавя, че в настоящия момент има възможност, и тя вече е включена като допълнителна възможност на вибрационната решетка, за план за регенерация на вашите тела. Тоест ще бъдат предадени кодове за сънастройка за спиране на множество болести от простуден и инфекциозен характер, заболявания, които вече не са нужни за коригиране на жизнения път. Това, което имам предвид, е, че много заболявания ще изчезнат от планетата Земя веднага щом решетката се разгърне над 30 %. Това ще бъде усетено силно – заболяванията ще си тръгнат като вълна, напомняща епидемия, но не се бойте. Това всъщност е финалният етап и е нужно, за да бъдат изчистени кодовете на тези болести. VeggieПо отношение на храната. Все по-голяма част от населението ще преминава към вегетарианско хранене, както беше отдавна обявено, и ще намалява количеството на приеманата храна на денонощие като цяло, тъй като ще се премахне енергийното замърсяване, което подтиква хората да се хранят по-често и по-обилно. Това ще става фоново, спокойно, без много философстване по темата и ще окаже въздействие на икономиката. Някои неща ще се продават повече, други – по-малко, но тъй като икономиката е гъвкава, всичко ще се урегулира в рамките на половин година. Производството ще се пренасочи към тези продукти, които се търсят. И още повече, когато решетката се разгърне на 40 %, при вас (имам предвид тези, при които това все още не е проработило, т.е. по-голямата част от населението) автоматично ще се определя дали някой продукт е добър или не. Продукти с над 30 % изкуствени съставки ще бъдат отхвърляни, няма да се търсят на пазара и ще започнат да се развалят по щандовете на търговските вериги, в ресторантите и в други заведения, които ги предлагат. Този подход е много благ, но и доста конструктивен и ние се радваме, че най-накрая можем да обявим, че в съвсем скоро време това ще се прояви на физическо ниво в магазините и супермаркетите ви. Дори по повод намаляването на тези супермаркети вие ще забележите, че те се закриват, защото не са необходими в такъв голям брой. По този начин ще бъдат направени промени в икономиката и тя ще се обърне към хората. Ще има изменения и в другите раздели на икономиката, обслужващи населението, например в производството на платове или на продукти от първа необходимост. Тъй като хората ще са в такава сънастройка, че няма да могат да ползват материали, които не отговарят на вибрациите им, на жизнените им параметри, те ще спрат да ги купуват. За съжаление това ще стане в продължение на един по-дълъг период, за около година и половина. Тези предприятия ще закрият производствените си мощности и ще се преориентират към производството на изкуствен, както вие ще смятате, материал, който обаче има в основата си, абсолютно друга природа, абсолютно други химически решетки, които ще съответстват на изискванията на новото тяло, на новите вибрационни възможности на тялото, на новата чувствителност. Ще се произвеждат много повече екологични дрехи, и обърнете внимание, това ще включва цялото производство: и козметиката, и другите продукти. Това е всичко, което ще се прояви много бързо и ще може да се проследи и с физическото зрение, и със светоусещането във физическото тяло. Що се касае до светоусещането в по-фините тела, достига се възможност (след 40%) за телепатични контакти. Отначало това ще се случва на сън и това ще бъдат много ярки сънища, но първо ще има период на настройка (при някои хора около 30 дни) на пълно отсъствие на сънища, след това ще започнат сънища с точно определена насоченост. Ще протича обучение и привикване на новата система към новата решетка на действителността – това също е заложено, вече е проявено и е изпробвано напълно от някои хора. По отношение на конфликтите в момента, те ще бъдат прекратени и ще намаляват вероятно по същите схеми, които бяха представени относно икономиката и паричните финанси. 5051f5dd9a6269937700000bФинансите съответно ще пренасочат своя поток, тъй като същността на финансите е тяхното нарастване. Те ще бъдат пренасочени в тези области, които ще носят по-голям еквивалент от материално значение, т.е. областите, които са близо до хората. Това касае и производството на необходимите материали и оборудване. Ще възникне кратка стагнация, но и много бърза пренастройка към производство на екологически приемливи продукти и екологични предмети, вписващи се в решетката. Всъщност от тях няма да трябва голямо количество, защото в настоящото време има излишък и изниква важен въпрос, на който заинтересованите умове могат да обърнат внимание – оползотворяване на това, което е било произведено по-рано и от което сега нямат нужда нито планетата, нито хората. Но оползотворяване с необходимото освобождаване от енергийна гледна точка, не просто изгаряне, не просто почистване, а оползотворяване с трансформиране в нужни за хората и планетата предмети, в необходима енергия. И, обърнете внимание, това е цял отрасъл, който ще се поддържа от всички цивилизации и той, по своята структура и развитие, ще бъде едно от водещите направления в бъдещото развитие на икономиката. Това също е заложено в новата решетка като даденост и като направление, като поддръжка и подкрепа на умовете, които ще мислят в тази посока. Ако имате въпроси, питайте. Водещ: Имам въпрос за финансовата страна. Финансите ще отговарят ли на същата сила и на същите процеси, които са съществували досега, т.е. Америка ще емитира долари, а всички останали страни ще ги вземат и ще създават своите финансови структури или нещата ще се променят? Архангел Михаил: Не, тази ситуация ще се промени. На пазара излизат 4 (но в сегашния момент са проявени 3) равноправни партньора, единият ще е Русия, а друг ще е Китай. Работата е там, че ние планирахме 4 с Европейската обединена финансова система, но се получи така, както знаете, че Европейската финансова система работи съвместно с долара, играе в един отбор с него, и се получава неравноправие. За това става дума за още една система отвън (напълно е възможно да има 5 системи) и тази система не е особено проявена сега, но тя ще бъде с голяма тежест със запасите си от диаманти и други полезни изкопаеми, които вече не съществуват в никоя страна. Още повече, ръководството на тази страна ще бъде подбрано в толкова правилно направление, което ще позволи да се диктуват условията за изменение на финансовия пазар на равни начала. И по този начин ние смятаме чрез финансовата система (защото тя не се премахва понастоящем) да спрем т. нар. ескалация на военното присъствие на САЩ и на другите, непроявените, за които вие много не говорите, но трябва да знаете и чувствате, че съществува присъствие и на други страни, които действат по същия начин като Америка в страните от третия свят и диктуват своите условия. Изменението на това положение към равни начала ще позволи да се променят като допълнение взаимоотношенията във военната сфера, в зоните на военни конфликти. Това ще бъде втората вълна, ние възнамеряваме да я приключим напълно и да въведем необходимия обем на реализация на тази програма към май следващата година, напълно достигнали взаимовръзка между финансите и военната сфера. Водещ: Благодаря. А по повод световното правителство и лидерите на страните, които определят икономиката на света, в близката година ще се измени ли съотношението между цивилизациите и тези структури? Архангел Михаил: Да, внесено е 30% изменение за 2 години и в течение на тази година, ако се смята за начало на годината септември (в много летоброения именно септември се смята за начало на годината), за тази година 15% от лидерите ще бъдат сменени. За съжаление някои няма да възприемете като сменени,тъй като взехме решение в 5 до 10% да се направи смяна на Душите. Водещ: Разбирам. А от гледна точка на запълването с коефициенти за определяне на новото състояние настоящата безработица в много страни ще се увеличава ли като изменение на коефициентите на разбиране или това ще се измени в друг еквивалент? Архангел Михаил: Работата е там, че освен смяната на водещите лидери съществува понятието егрегорна подкрепа на тези лидери, когато, да допуснем, лидерът се явява просто фигура, а цялото въздействие в страната идва чрез егрегора и тогава, за да се измести този егрегор, да се застави да смени функцията си, да работи по друг начин, е необходим натиск върху този егрегор, и в тези страни ще се запази безработицата като елемент на много бързо, деструктивно въздействие на егрегорните полета. Ние знаем, че има такава възможност и много цивилизации настояват за пълна смяна на егрегора чрез т. нар. нежни революции и тези революции са възможни с деструктивен елемент като безработицата. quit a jobНо безработицата има и друг възпитателен характер по отношение на хората, които са безработни, защото преориентирането им към новата решетка, към творчество, развитие, обезпечаване на труда понякога е възможно само чрез напълно нулев доход, чрез твърдо отделяне от материалните блага. И тогава у човека се включва съзнанието за това, че трябва да промени живота си. Но това не действа на всички, както сами разбирате: в различни условия, в различно енергийно образование и образователни егрегори на страните, един и същ инструмент работи различно. Ако в една страна условията на безработица стимулират открития, гладът способства за развитието на селското стопанство, на личните стопанства, за нарастване или откриване на творчески елементи в обкръжаващата среда (към което и ги подтикваме), то в друга страна те пораждат намаляване количеството на храната и очакване на безкористна помощ или зависимост. Това също е разбираемо и затова всяка страна преминава през своя опит, но също така новата решетка не позволява този опит да продължава дълго – или ще се съкращава, ако страната не се съизмерва с елементите на новите вибрации, или ще се сменят лидерите на страната (това може да стане рязко, както казахме, чрез революция) и тогава напълно ще се смени егрегорната върхушка и егрегорното поддържане на това направление. Или това ще стане още по-рязко чрез внасяне на допълнителни деструктивни елементи като намаляване броя на живеещите в страната. Водещ: Благодаря. Имам и един такъв въпрос. Тази зона на безработица създава ли още и зона за избор в процеса на събитийност за Висшия Аз? Архангел Михаил: Напротив. Водещ: Тоест, ако Висшият Аз се е преориентирал, то ще намери работа? Архангел Михаил: Задължително.Това е смисълът на безработицата – на Висшия Аз се дава ясно да разбере, че трябва да се преориентира и да не гледа в само едната посока кога ще дойде влака, а да се поогледа дали не може да избере друг транспорт, щом релсите вече ги няма. Водещ: За сценария и неговата продължителност. Към днешния ден остава ли същия план за 5 години? Архангел Михаил: Не, изменен е, продължителността е променена. Сега ви казвам, че продължителността приблизително е записана само до май следващата година. И тази продължителност, особено майската, не се вижда толкова ясно както февруари, април, март, особено март. Защото все пак решетката, която сега се разгръща, е нова. Да, ние изчислявахме и преглеждахме, да, ние се съвещавахме, но сами разбирате, че луфтът на вектора на развитие на Земята е прекалено голям, за да изчислим на 100% действието на която и да е решетка и затова при разгръщане на 15, след това на 30 и 40% ще извършим определени замервания, необходими за коригиране на сценария. Възможно е той да стане или по-рязък, или по–мек. Но е факт, че ще се спази избраната посока на развитие. Водещ: Благодаря, Учителю. *** Контактьор: MoreYa Водещ: Leonid K Превод и предложение: Десислава Иванова и Юлия Петрова линк: http://www.svoizbor.com/2013/10/deployment-of-the-new-vibration-matrix-of-the-earth/
Последен коментар от rima от 02.10.2013

Астрология - 2 част

2014 – сключване на брак 1 окт, 2013 / Муси Дачева Тъй като зачестиха запитванията за дата за брак през 2014 година, ето поредната статия на тази тема. Преди да прочетете написаното по-долу прегледайте статиите ми от предходните години: “2013 – сключване на брак” , “2012- сключване на брак”, „Сключване на граждански брак през 2011 г.“, “Сключване на брак през 2010” и “Астрознаци при подписване на брак” . 2014-та е година на Коня Според азиатския зодиак, 2014 година е на зеления или,според различни източници, на дървесния Кон. В типологията на дървесния Кон влизат качества като смелост, идеализъм, креативност и живо въображение, импулсивност и целеустременост. Дървесният Кон е силен, амбициозен и конкурентноспособен, но в личните взаимоотношения е способен на изключителна всеотдайност, вярност и топлота. В годината на Коня допълнителен импулс получават родените под неговия знак, които навършват възраст кратна на 12, а това са 24, 36, 48 и дори 60 годишните. За тях годината е много благоприятна за брак. Хармонични на Коня са родените в годината на Кучето и на Тигъра. За двойки Кон-Куче, Кон-Тигър, Куче-Тигър 2014 е подходящата година за брак. Вибрацията на 2014 година е 7. Нептуновото влияние на Седмицата е чисто и платонично в голяма степен. Много жени и мъже ще срещнат душа, която да припознаят като сродна. Душа, с която са от една духовна група, били са заедно в много предишни животи, познават се добре и имат очакването, че и сега им е писано да бъдат заедно. Но дали е така? Понякога влиянието на 7-та е подвеждащо. Импулсивността,характерна за годината на Коня, може да доведе до много решения за брак след краткотрайно запознанство. В това по принцип няма нищо лошо. Много успешни бракове са сключени спонтанно, бързо и без условности. Слушайте Сърцето си, но не оставайте глухи за Разума. :) 2013-та бе година на Змията и на водните знаци- Рак, Риби и Скорпион. Много двойки с водно влияние, сключиха брак. Много двойки заченаха и си родиха детенце. 2013 година е благодатна и урожайна, очакването е и 2014-та да е такава. През 2014 година докато Юпитер се движи през Рак, а това е до месец юли, за водните знаци, и за тези,които имат важни астроточки във водния елемент, подкрепата е гарантирана. С навлизането на Юпитер в Лъв звездата изгрява за огнените знаци – Лъв, Стрелец и Овен, както и за въздушните Близнаци и Везни. Изборът на подходяща дата за брак е много индивидуален процес. Освен благоприятната астрологична обстановка, която изключва ретроградни планети като Меркурий, Венера и Юпитер, особените моменти в цикъла на Луната, църковните забрани и ред други ограничения, е много важно как избраната дата се свързва с рождените данни на младоженците – астрологични и номерологични. Преди това, най-важното, базовото условие, е двамата, мъжът и жената, решили да сключат брак, да са си взаимнохармонични, да има любов между тях, да има готовност за извървяването на общия път, с всичките препятствия по него. Без това условие, няма дата, която да зададе добър брак. Ретроградностите на Меркурий, Венера и Юпитер са неблагоприятни за сключване на брак Юпитер е ретрограден от 7.11.2013 г., до 6.03.2014 г., и от 8.12.2014 г, до края на годината. Ретроградността на Венера започва на 22.12.2013г., и свършва през нощта на 31.01.2014 г. Първата ретроградност на Меркурий за 2014 година започва на 7.02.2014 г., и приключва на 28.02.2014 г., след обяд. Втората ретроградност на Меркурий е между 7.06.2014 г., и 1.07.2014 г. За трети път през 2014 година Меркурий е ретрограден в периода 4.10.2014 г,- 25.10.2014 г. Не планирайте сватбата си в дните около затъмненията Слънцето и луната са равностойни участници в брачния съюз. Когато едното е скрито, както това се случва по време на затъмнение, неговата енергия не може да се изрази пълноценно. Слънцето е стожер на семейството, дава силата, волята и амбицията за оцеляване в трудните периоди на съвместния живот. Луната съхранява топлината в семейството, взаимното разбирателство, уюта и хармонията в ежедневното общуване между двамата, в отношенията с децата и родителите. Луната е символ на родителството, на плодовитостта и отглеждането на здраво потомство. Затова избягвайте дните между лунното и слънчевото затъмнение, както и седмица преди и след тях. През 2014 година има две слънчеви затъмнения и предхождащи ги две лунни затъмнения. На 15.04.2014 г., в 10:42 ч., при пълнолуние в 25°Везни ще имаме Пълно лунно затъмнение. На 29.04.2014 г., в 9:14 ч., ни очаква Пръстеновидно Слънчево затъмнение в 8°51?Телец Второто пълно лунно затъмнение ще бъда на 8.10.2014 г.,в 13:50 ч., при пълнолуние в 15°Овен. На 24.10.2014 г., в 0:56 ч., светилата ще се срещнат в 0°24? Скорпион за Частично Слънчево затъмнение. За сключване и на църковен брак имайте предвид църковните забрани Църковен брак не може да се сключва на Великденски, Богородични, Петрови и Коледни пости. Също така има още дузина дати според Църковния календар, на които не е разрешена венчавка. Изборът на дата трябва да се съобрази и с много други условия, затова е препоръчително да има достатъчно време за това. В годината на Коня обаче времето все няма да достига. Приемете го като предизвикателство и едно от първите препятствия по общия ви път, което трябва да преодолеете заедно. Желая ви успех! Моля ви, НЕ задавайте въпроси за дата за брак тук в сайта. Изпращайте ги на адрес mussydacheva@abv.bg 1 октомври 2013 г. Всички права запазени. Препубликация е допустима само при спазване на следните условия: 1.Статията е предадена в пълен текст, без никакви промени 2. Посочен Автор: Муси Дачева 3. Даден е активен линк с Източник: www.temura.net източник/линк: http://www.temura.net/2014- %D1%81%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BA/
Последен коментар от rima от 12.12.2013

проблем със запазването на подредби

имам проблем.направих си регистрация и публикувах няколко подредби вчера.днес отново влязох в профила си и се опитах да запаметя и включа във форума нови подредби , но не стана.направих си нов профил.прочетох във форума какво е писано относно другите проблеми , свързани със запаметяване , но нищо не стана.какво да направя ?
Последен коментар от ema_sl от 01.10.2013

Проблем със запаметяването

Какво се случва ,не мога да запаметявам.Опитах отMOZILA,не става,опитах от Google Chrone-не става,опитах и от Explorer i от него не става.A някой знае как ,ще се оправи,да пиши..
Последен коментар от евито от 30.04.2013

проблем със запаметяване

здравейте, имам проблем със запаметяването на подредбите. мога да запаметявам само от 1 компютър, с мозила. опитах от 2 други компютъра, но нито с мозила, нито с опера и ИЕ мога да запаметя подредбите си.
Последен коментар от konovas от 03.04.2013

Празнична тема

Честито Рождество Христово! Пожелания за много здраве, любов, щастие, успех и само положителни емоции! Весело изкарване на празниците!
Последен коментар от rima от 06.05.2013

"Десетото откровение" / продължението на "Селестинското пророчество"

Десетото откровение - Джеймс Редфилд ОСЪЗНАВАНЕ НА ПЪТЯ Приближих се към края на издадената урва и се загледах на север. Пред очите ми се ширеше Апалашката долина, поразително красива, шест-седем мили надлъж и пет мили на ширина. Прекосяваше я поток, който се виеше през открити ливади и гъсти цветущи гори. Това бяха древни гори, с дървета, високи по трийсетина метра. Сведох поглед към най-общо щрихираната карта в ръцете си. Всичко в долината точно съвпадаше с черте¬жа - стръмният склон, където стоях, пътят, водещ на¬долу, описанието на терена и потока, скупчените хълмо¬ве отвъд. Ясно бе, че това е мястото, което Чарлин бе скицирала на бележката, открита в нейния офис. Защо ли го бе направила? И защо бе изчезнала така внезапно? Повече от месец бе изминал, откак колегите на Чарлин от проучвателната фирма, където работеше, я бяха виждали за последен път, и франк Картър, нейният колега по стая, бе наистина разтревожен, когато ми се обади. - Тя често заминава някъде неочаквано - каза ми той . - Но никога не е изчезвала така задълго, особено когато си е назначила срещи с постоянни клиенти. Нещо не е наред. - Как ви хрумна да ми се обадите? - попитах аз. Той ми показа част от писмо, което бе намерил в офиса на Чарлин. Бях й го писал преди месеци, разказ¬вайки й моите преживявания в Перу. В писмото била ос¬тавена бележка с името и телефона ми. - Обаждам се на всички, за които знам, че имат връзка с нея - добави той. - Досега никой нищо не знае. Ако се съди по писмото вие сте приятел на Чарлин. Надявах се, че може да сте чул нещо за нея. - Съжалявам - отвърнах аз. - Не съм я чувал от месеци. В същото време ми се стори невероятно, че е било толкова отдавна. Веднага след получаването на писмо¬то ми Чарлин ми се бе обадила по телефона и оставила дълго съобщение на телефонния секретар за това, кол¬ко е развълнувана от Откровенията и от тяхното бързо разпространение. Спомням си, че изслушах съобщени¬ето на Чарлин няколко пъти, но отложих обаждането си за по-късно - като си казвах, че ще й се обадя утре, вдругиден, когато имам настроение. Да говоря с нея, оз¬начаваше да й разкажа подробности за Ръкописа, а на мен ми беше нужно време да размисля, да възприема по-добре станалото. Истината бе, че някои части от Пророчеството все още ми убягваха. Вярно е, че вече умеех да се свързвам с вътрешната си духовна енергия, което ми носеше го¬лямо облекчение, при положение, че връзката ми с Марджъри се бе разпаднала и повечето време бях сам. Дола- вях по-добре интуитивните си мисли, сънищата и излъч¬ването на помещенията и пейзажа. В същото време обаче, не винаги успявах да доловя смисъла на случайни¬те наглед съвпадения, които ставаха. Често например се изпълвах с енергия, изяснявах си най-важния за мене въпрос в момента и получавах ясен знак какво да направя или къде да отида, за да получа отговор - ала когато го последвах, често не се случваше нищо особено. Не разбирах посланията на случилото се, смисъла на събитията. Това се отнасяше особено за случаите, когато инту¬итивно бях подтикнат да потърся някой от познатите си, стар приятел например, или човек с когото ежедневно работим. Обикновено успявахме да открием някои но¬ви допирни точки, но нерядко, при всичките ми усилия да му отдам енергия, моята инициатива си оставаше на¬пълно безплодна или, още по-зле, започваше с вълнение, което скоро се превръщаше в неочаквано раздразнение и неприязън. Аз не губех вяра от тези провали, но си давах сметка, че все още ми липсва нещо, за да превърна прилагането на Откровенията в трайна житейска практика. В Перу често се осланях на първоначалния тласък, действах спонтанно с някаква вяра, породена от отчаянието. Кога¬то се върнах в родината, макар че попаднах в обичайно¬то си обкръжение, често се озовавах в среда на съвърше¬ни скептици и започнах да губя свежестта на очаквани¬ята си и твърдата вяра, че знаците наистина ме водят правилно. Очевидно, някакво същностно познание бях забравил... или може би още не бях открил. - Вече не зная какво да правя - каза колегата на Чарлин. - Доколкото ми е известно, тя има сестра в Ню Йорк. Дали не знаете как можем да се свържем с нея? Или с някой друг, който да може да ни ориентира? - Съжалявам - отвърнах. - Не зная. С Чарлин едва подновихме едно някогашно приятелство и аз не помня роднините й, нито зная сегашните й приятели. - Е, тогава сигурно ще трябва да уведомя полицията, ако вие не можете да предложите нещо по-добро. - Не, струва ми се, че това е разумно. Няма ли нещо, по което да се ориентираме? - Само една скица вероятно на някаква местност. Едва ли може да се установи коя. Скоро след разговора, той ми изпрати по факса ця¬лата бележка, която беше намерил в офиса на Чарлин, включително и скицата, състояща се от кръстосани щри¬хи и номера, с неясни бележки в полетата. И докато се¬дях в кабинета си и съпоставях чертежа с означенията на пътищата върху атласа на Юга, успях да открия къде се намираше действително тази местност. Тогава в съз¬нанието ми се появи съвсем ясно образът на Чарлин, съ¬щият образ, който си бях представял и в Перу, когато уз¬нах за съществуването на Десето откровение. Дали пък изчезването й не беше свързано по някакъв начин с Ръкописа? Лек ветрец подухна в лицето ми и аз отново се заг¬ледах към пейзажа в подножието. Вляво в далечината, в западния край на равнината, се виждаха покриви. Си¬гурно това беше градът, означен на картата на Чарлин. Аз пъхнах хартийката във вътрешния си джоб и се заспусках надолу по пътя. Това беше малко градче, с население около две хи¬ляди души, както бе отбелязано на пътния знак до пър¬вия и единствен светофар. Повечето търговски сгради бя¬ха разположени от двете страни на единствената улица, която минаваше недалеч от потока. Пресякох светофа¬ра и зърнах един мотел, непосредствено преди да се нав¬лезе в националния парк. Спрях на паркинга, като обърнах срещу съседния ресторант и кръчма. Видях да влизат няколко души, между които един висок, мургав и черно¬кос човек, който носеше голям пакет. Той отвърна на погледа ми и за миг очите ни се срещнаха. Излязох и заключих колата, след което интуицията ми ме подтикна да обиколя ресторанта, преди да се от¬бия в мотела. Масите вътре бяха почти празни - имаше няколко туристи на бара и хората, които бях забелязал да влизат преди мен. Продължавах да оглеждам стаята и погледът ми отново се спря на високия човек, който бях зърнал и преди; той отиваше към дъното на поме-щението. Усмихна ми се едва забележимо, за миг задър¬жа погледа си върху мен, след което излезе през няка¬къв заден изход. Последвах го. Беше застанал шест метра встрани, приведен над багажа си. Носеше джинси, западняшка ри¬за и обувки, и изглеждаше към петдесетгодишен. Зад не¬го следобедното слънце хвърляше издължени сенки сред високите дървета и тревите, на петдесет метра в дале¬чината течеше потокът и се спускаше към равнината. Мъжът се поусмихна и ме погледна. - И вие ли сте пътник? - попита. - Търся една приятелка - отвърнах. - Стори ми се, че вие може да ми помогнете. Той кимна, като ме оглеждаше щателно. Приближи и се представи като Дейвид Самотния Орел, след което обясни, че е пряк потомък на американските туземци, живели на времето в тази равнина, сякаш това имаше ня¬какво значение. Едва сега забелязах лек белег на лице¬то му, от края на лявата вежда, та чак до брадата, който за малко не бе засегнал и окото. - Искате ли кафе? - попита той. - В ресторанта пра¬вят хубави сокове, но лошо кафе. Той посочи с глава към потока, където бе опъната малка палатка между три едри тополи. Мнозина се разхождаха наоколо, повечето в посока към моста, който из¬веждаше към националния парк. Всичко изглеждаше на¬пълно спокойно. - Разбира се, ще ми бъде приятно - отвърнах. Той запали край палатката си газов котлон, напъл¬ни съд с вода и го сложи на котлона. - Как се казва вашата приятелка? - попита най-сетне. - Чарлин Билингс. Той нищо не каза, а само се загледа в мен и докато се гледахме така, аз ясно си представих неговия образ от някакво друго време. Той беше по-млад, обут в кожени бричове, и седеше край голям огън. Лицето му бе изри¬сувано като на индиански воин. Около него в кръг се бяха разположили американски туземци, но между тях има¬ше и двама бели, жена и много едър мъж. Всички обсъж¬даха нещо разпалено. Едните искаха война, другите при¬мирие. Той ги прекъсна, подигравайки се над онези, ко¬ито желаеха мир. Та как е възможно да бъдат толкова наивни, говореше той, подир всички предателства? Бялата жена явно го разбираше, но го помоли да я изслуша. Тя настояваше, че войната може да се избегне и да се осъществи сигурна защита на равнината, ако се потърсят духовни средства за това. Той напълно отхвър¬ли аргументите й, отправи критики към останалите и накрая се качи на коня си и се отдалечи. Повечето го последваха. - Интуицията ви е вярна - каза Дейвид и прекъсна ви¬дението ми. Той постла ръчно съшито одеяло помежду ни и ми предложи да седна. - Наистина съм чувал за нея. Изгледа ме в очакване да кажа нещо. - Тревожа се - отвърнах. - Никой не знае нищо за нея и ми се иска да разбера дали е в безопасност. Трябва да поговорим. - За Десетото откровение ли? - попита той и се усмихна. - Как познахте? - Досетих се. Мнозина идват тук, в долината, не са¬мо заради красотите на националния парк. Пристигат, за да поговорят за Откровенията. Смятат, че тук някъ¬де може да се открие Десетото. Някои дори твърдят, че знаят какво е съдържанието му. Той се обърна, сложи кафето в съд за чаена запар¬ка и го пъхна във врящата вода. Нещо в интонацията му ме накара да си мисля, че ме изпитва дали съм този, за когото се представям. - Къде е Чарлин? - попитах аз. Той посочи с пръст на изток. - В Гората. Не се познавам лично с приятелката ви, чух веднъж, когато я представяха в ресторанта, и отто¬гава съм я виждал на няколко пъти. И пак я зърнах наскоро; разхождаше се сама из равнината и по екипи¬ровката й можете да се съди, че сигурно още е там. Погледнах в тази посока. Оттук долината изглеж¬даше огромна, сякаш нямаше край в далечината. - Накъде отиваше според вас? - попитах. Той ме изгледа. - Вероятно към Сипския каньон. Там се намира един от отворите. Той внимателно наблюдаваше моята реакция. - Отворите ли? Усмихна се загадъчно. - Точно така, проходите между различните измерения. Аз се наведох към него, спомняйки си какво бях пре¬живял край Селестинските руини. - Кой знае по-подробно за това? - Малцина. Засега всичко е само слух, откъслечна информация, интуиция. Никой не е виждал самия ръко¬пис. Повечето, които идват тук, за да търсят Десетото откровение, чувстват, че някаква сила ги води, и искрено се стремят да следват деветте откровения, макар чес¬то да се оплакват, че знаците ги водят донякъде и после просто прекъсват - и той се позасмя. - На всички ни се случва това, нали? Десетото откровение ще ни помогне да го проумеем - да отворим възприятията си за мистич¬ните знаци, за все по-издигащото се духовно съзнание на земята, за възможността човек да повиши своите вибра¬ции, както е описано в Деветото откровение, така, че да стане невидим. И всичко това от перспективата на едно друго измерение, за да разберем и да участваме по-пъл¬ноценно в случващото се. - Ами вие откъде знаете за всичко това? - попитах. Той съсредоточено ме изгледа, сякаш внезапно се ядоса. - Просто го зная! Известно време остана сериозен, после на лицето му се появи обичайната мекота. Протегна се и наля кафе в две чаши, като ми подаде едната. - Моите предци са живели в тази долина хилядоле¬тия - продължи той. - Вярвали са, че тази гора е сакрално място, което свързва горния свят със средния свят тук, на земята. Хората от моя народ имали обичая да постят и да идват тук, в долината, за да се пренесат в света на своите видения, когато искали да разберат с какви дар¬би са надарени, с какво да се лекуват, какъв път да след¬ват в живота си. Дядо ми ми е разказвал за един шаман, който дошъл тук на времето и учил хората, как да пре¬чистват душата си. Посвещавал ги в това как да тръгнат оттук само с един нож и да вървят, докато животните им дадат знак, който да последват, за да стигнат свещения отвор към горния свят. Ако били достойни, ако се били очистили от нисшите чувства, би могло дори да им се позволи да преминат през този отвор и да се срещнат със своите прадеди, където да им се даде вътрешно вижда¬не не само за тях самите, но и за целия свят. - Когато дошли, белите хора сложили край на всич¬ко това. Дядо ми вече не можеше да си спомни как се постига тази опитност, аз също. И ние, както и всички останали, трябва сами да се доберем до нея. - Да търсиш Десетото откровение ли си дошъл? -попитах. - Разбира се...Разбира се! Но липсата на прошка ми пречи - в гласа му отново се почувства раздразнение и той като че ли започна да говори повече на себе си, от¬колкото на мене. - Винаги, щом се опитам да направя крачката, нещо в мен все не успява да преодолее негоду¬ванието, гнева от онова, което е станало с моя народ. И това се задълбочава. Защо е станало така, че земята ни е била заграбена, животът ни потъпкан, разбит. Защо е било допуснато всичко това? - Съжалявам, че се е случило така - казах аз. Той заби поглед в земята и отново се позасмя. - Вярвам ти. И все пак ме обхваща ярост, щом си по¬мисля за несправедливата съдба на тази земя. - Виждате ли този белег - добави той и посочи лицето си. - Можех да избегна инцидента с едни пияни ка¬убои от Тексас. Можех просто да се отдръпна, но не успях да овладея гнева си. - Тази долина сега не е ли под закрила заедно с националния парк? - попитах. - Само половината северно от потока, но политици-те все заплашват да я продадат или да разрешат да се застроява. - Ами другата част? Тя чия собственост е? - Дълго време е притежавана от частни лица, но една чужда корпорация се опитва да я купи. Не се знае кой стои зад нея, но на собствениците се предлагат огромни суми, за да продават. Той хвърли поглед встрани и каза: - Моят проблем е, че не мога да приема хода на събитията от последните три века. Ненавистно ми е, че ев¬ропейците са започнали да се настаняват на този конти¬нент, без въобще да се съобразяват с местните хора. Това е престъпно. Ще ми се нещата да се бяха развили по-другояче, сякаш мога с нещо да променя миналото. Нашият начин на живот имаше на какво да научи човека. Ние познавахме смисъла на припомнянето. Това беше голямо послание, което европейците можеха да научат от моя народ, ако бяха поискали. Докато говореше, съзнанието ми се пренесе в друго видение. Двама души - друг американски туземец и съща¬та бяла жена - разговаряха на брега на малко поточе. Зад гърба им се издигаше гъста гора. След малко дойде друг американски туземец и се заслуша в разговора им. - Можем да излекуваме това! - казваше жената. - Боя се, че още знаем твърде малко - отвърна ту¬земецът с израз на голямо почитание към жената. -Повечето вождове вече ни напуснаха. - Но защо? Спомни си, какво говорехме. Сам каза, че ако имаме достатъчно вяра, можем да поправим това. - Да - отвърна той. - Но вярата идва, когато имаш ясна представа за нещата. Нашите прадеди имат позна¬ние, но ние тук не можем да го постигнем. - Но можем да опитаме да го постигнем - настоява¬ше жената. - Длъжни сме да опитаме! Видението ми бе прекъснато, когато забелязах не¬колцина млади служители от горската охрана, които приближаваха към по-възрастен човек на моста. Белите му коси бяха грижливо подстригани и той бе облечен в спортни панталони и колосана риза. Когато пристъпи, стана ясно, че леко накуцва. - Виждаш ли онзи човек при горската охрана? - по¬пита Дейвид. - Да - отвърнах. - Защо? - От две седмици го мяркам наоколо. Казва се Фейман, доколкото зная. Не съм чувал фамилията му - Дей¬вид се приведе по-близо и за първи път в тона на гласа му се чувстваше пълно доверие към мен. - Слушай, на¬около става нещо особено. От няколко седмици горска¬та охрана проверява туристите, които влизат в гората. Това е нещо незапомнено. А вчера някой ми каза, че съв¬сем забранили да се ходи сред дивите гори на изток. Там има места, на десет мили отдалечени от най-близкия път. Сам разбираш колко малко хора биха се осмелили да отидат дотам. Някои започват да долавят от тази посо¬ка някакъв особен шум. - Какъв шум? - Нещо като дисонанс. Мнозина не могат да го до¬ловят. Той внезапно скочи на крака и бързо започна да раз¬валя палатката. - Какво правиш? - попитах аз. - Не мога да остана тук - отвърна той. - Трябва да се спусна в долината. След малко отново спря и ме изгледа. - Виж, трябва да ти кажа. Човекът, когото ти посо¬чих, онзи Феймън - няколко пъти съм виждал приятел¬ката ти с него. - И какво правеха? - Просто говореха, но съм почти сигурен, че нещо не е съвсем наред - и той отново се залови с прибирането. Гледах го мълчаливо. Не знаех как да разбирам ситуацията, но чувствах, че Чарлин наистина е някъде из долината, както твърдеше. - Ще си взема нещата и ще те придружа - казах. - Не - веднага отказа той. - Всеки трябва да прежи¬вее това, което става в тази долина. Сега аз не мога да ти бъда от полза.. Трябва да следвам собствения си вът¬решен глас - лицето му изразяваше болка. - Можеш ли да ми кажеш точното местоположение на каньона? - На две мили все покрай този поток. Ще стигнеш до малък приток откъм север. Тръгни покрай него и вър¬ви още една миля. Той ще те изведе до началото на Сипския каньон. Кимнах и се обърнах да тръгвам, но той ме хвана за ръката. - Виж, ще можеш да намериш приятелката си, сти¬га да издигнеш енергията си на по-високо ниво. В доли¬ната има особени места, които ще ти помогнат. - Отворите към други измерения ли? - попитах аз. - Да, там може да ти се открие представа за Десе¬тото откровение, но за да намериш тези места, трябва да разбереш истинското естество на своята интуиция и това как да поддържаш тези свои вътрешни видения. Наблюдавай и животните и ще започнеш да си припом¬няш с каква цел си тук в долината... защо всички ние сме се събрали тук. Но бъди много предпазлив. Не бива да те виждат, че влизаш в гората - той се замисли за нещо. - Натам отиде и един мой приятел, Къртис Уебър. Ако го видиш, кажи му, че си ме срещал и че аз ще го намеря. Той се усмихна и отново отиде да си сгъва палат¬ката. Исках да го попитам какво по-точно значи това, ко¬ето каза за интуицията, и затова, че трябва да наблюда¬вам животните, но той избегна погледа ми и си остана съсредоточен в своята работа. - Благодаря ти - казах аз. Той леко ми махна с ръка. Бавно притворих вратата на мотела и излязох на лунна светлина. Хладният въздух и напрежението ме на¬караха да потръпна. Помислих си, защо ли правя всич¬ко това? Нищо не доказваше, че Чарлин е все още в долината, нито пък че предположенията на Дейвид са правилни. Нещо ми подсказваше, че има проблем. Преди няколко часа си мислех да се обадя на местния шериф. Но какво бих могъл да му кажа? Че приятелката ми е изчезнала, че са я видели да влиза в гората по своя соб¬ствена воля и че сигурно е в опасност, без никакво до¬казателство, освен някаква си бележка, намерена на сто-тици мили оттук? За да се претърси тази пустош, ще са необходими стотици хора, и доколкото ми бе известно, никой нямаше да си направи този труд, без достатъчно основание. Спрях и вдигнах поглед към три-четвърти изпълне¬ната луна, която се подаваше над дърветата. Имах наме¬рение да пресека потока източно от охранителния пункт и да продължа по главния път в долината. Разчитах, че луната ще ми свети, но не бях очаквал, че ще бъде тол¬кова ярка. Виждаше се на цели сто метра разстояние. Завих покрай ъгъла на кръчмата и стигнах мястото, където Дейвид преди си беше опънал палатката. Вече ня¬маше нищо. Той дори беше покрил мястото с листа и бо¬рови иглици, за да премахне всяка следа от присъстви¬ето си. За да пресека, откъдето възнамерявах, ми се на¬лагаше да вървя четирийсет метра през местност, която ясно се виждаше от охранителния пункт, изпречил се напреде ми. През страничния прозорец на пункта можеха да се забележат двама служители, увлечени в разговор. Единият стана от мястото си и вдигна телефонната слу¬шалка. Приведен, аз прехвърлих раницата си през рамо и тръгнах по песъчливия бряг край потока. После свърнах да го прекося, стъпвайки по гладките речни камъни и ня¬колко загнили дървени трупи. Всичко наоколо ми се ог¬ласяше от жаби и щурци. Отново обърнах поглед към охраната; двамата продължаваха да си приказват, явно, без съвсем да забелязват моето промъкване. На най-дълбокото място бързата вода почти стигна до хълбоците ми, но само след секунди вече бях прекосил деветметровото корито и застанах сред горичка млади борове. Предпазливо се промъкнах напред, докато открих пътеката, която водеше навътре в долината. Тя се губе¬ше в тъмнината на изток и аз, загледан в тази посока, се изпълвах с все повече колебания. Какъв ли бе онзи за¬гадъчен шум, от който Дейвид бе така разтревожен? На какво ли бих могъл да се натъкна в мрака отвъд? Опитах се да прогоня страха си. Трябваше да про¬дължа, но свърнах на половин миля навътре в гората, преди да се отдалеча от пътеката сред гъсталаците и да си опъна палатка за през нощта, доволен, че мога да си събуя мокрите обувки и да ги изсуша. На следната сут¬рин се събудих призори с мисълта за загадъчната забе¬лежка на Дейвид, че трябва да се опитам да задържа ин-туитивните си прозрения, и както си лежах в спалния чувал, припомних си онова, което знаех за Седмото откровение, и по-специално за ирационалните опитности, които следват строго определена система. Според това Откровение, след като сме положили усилие да се освободим от миналите си властнически роли, вече мо¬жем по-ясно да определим проблемите на конкретната си житейска ситуация, въпросите, свързани с нашата кариера, взаимоотношения с хората, с това къде да живе¬ем, по кой път да вървим. Тогава, ако съзнанието ни ос¬тане будно, започват да ни се явяват предчувствия, зна¬ци и интуиции, които ни дават да разберем коя посока да следваме, с какво да се заемем, към кого да се обър¬нем, за да получим отговор. След всичко туй се очаква да се прояви онова обсто¬ятелство, което да ни открие причината, тласнала ни в тази посока, и да ни подскаже как да решим проблема, пред който сме изправени, за да продължим своето раз¬витие. Но как да съхраним тази интуиция постоянно? Измъкнах се от спалния чувал, отворих предното платнище на палатката и се огледах навън. Не забеля¬зах нищо необичайно, тъй че излязох в есенната про¬хлада, отидох до потока и се наплисках със студената вода. После прибрах багажа си и се отправих отново на изток, като се подпирах на една тояга и се стремях, до¬колкото мога, да се крия сред високите дървета в крайб-режието на реката. След около три мили през тялото ми пролазиха тръпки на страх и напрежение и ме облада внезапна умора. Седнах и се облегнах на едно дърво, опитвайки се да се съсредоточа към околния пейзаж и да акумулирам вътрешна енергия. Небето беше безоб¬лачно и утринното слънце танцуваше сред дърветата и по земята наоколо ми. На три метра от мен забелязах дребно зелено стъбло с жълти цветове и съсредоточих цялото си внимание върху неговата красота. Обляно от слънчева светлина, то внезапно ми се стори по-ярко и листата му па-зелени. До мен достигна ароматът му, при¬месен с дъх на листа и чернозем. В същото време откъм дърветата в далечината на север до мен достигна грак на гарвани. Бях учуден, че е толкова силен, но за собствена изненада не можах да разбера, откъде точно идваше. Когато се заслушах, яс¬но долових десетки други различни звуци, включени в единния утринен хор - чуруликането на птиците в дър¬ветата, жужене на пчели сред дивите маргарити покрай потока, ромоленето на водата край камъните и падна¬лите в реката клони... А и още нещо, едва доловимо, нис¬ко дисонантно бумтене. Изправих се и се огледах. Какъв ли бе този шум? Взех си багажа и продължих на изток. Шумът на стъпките ми в падналите листа ми пречеше, затова трябваше да спра и напрегнато да се вслушам, за да чуя бумтенето. Но то продължаваше. Гората свършваше на високото и аз поех сред обширна ливада, изпъстрена с диви цветя и едър, половинметров пелин, покрил цяла половин миля. Пелинът се люлееше на лекия ветрец. Когато почти стигнах края на ливадата, обърнах внима¬ние на къпинак, израснал около съборен ствол. Бях по¬разен от невероятната красота на къпините и приближих, за да ги разгледам отблизо, представяйки си, че са отру¬пани с плодове. Мигновено изпаднах в състояние на вътрешно спом¬няне. Всичко наоколо ми се стори внезапно познато, ся¬каш съм бил в тази долина и преди, ял съм някога от те¬зи къпини. Но как е възможно? Седнах върху съборено¬то дърво и бавно започнах да си хапвам от къпините. В съзнанието ми изплува представата за кристално чисто езеро с няколко водопада на отсрещната страна - една представа, която също ми се струваше много позната. Отново ме облада тревога. Стресна ме някакво животинче, което шумно изс¬кочи от къпинака. Хукна на север и спря на около шест метра. Скри се сред високият пелин, тъй че не успях да разбера какво е, но го проследих сред тревите. След ня¬колко минути то се върна метър на юг, застана непод¬вижно няколко секунди, после отново се стрелна три-че-тири метра на север, за да спре за пореден път. Пред¬положих че е заек, макар да се движеше твърде особено. Пет-шест минути наблюдавах следата на живот¬ното, после бавно поех нататък. Преди да изчезне в далечината, успях да зърна бялата опашка и задните кра¬ка на едър заек. Усмихнах се и продължих на изток по следите му, достигнал най-сетне края на ливадата, и навлязох в гъс¬тата гора. Зърнах ручейче, не повече от метър и поло¬вина, и нагазих в ляво през него. Знаех, че сигурно това е следата, за която Дейвид бе споменал. Трябваше да свърна на север. За съжаление, натам не водеше никак¬ва пътека и дори още по-лошо, гората покрай поточето се състоеше от гъсти млади фиданки и сплетени тръна¬ци. Нямаше как да се промъкна. Наложи се да се върна на ливадата зад мен и да потърся по-заобиколен път. Отново поех сред тревите в околностите на горич¬ката, търсейки проход сред гъстите трънаци. За собст¬вена изненада, натъкнах се на следата на заека в пелина и тръгнах по нея, докато отново зърнах поточето. Тук гъстите трънаци малко оредяваха, тъй че успях да си про¬бия път и излязох сред по-едри и стари дървета, през ко¬ито по-лесно можех да следвам потока на север. Бях вървял около миля, доколкото можех да преце¬ня, когато в далечината забелязах хълмове от двете стра¬ни на поточето. По-нататък установих, че тези хълмове са отвесните стени на каньон и аз се бях озовал пред единствения проход към него. Когато стигнах прохода, седнах край огромно дър¬во и се загледах в пейзажа. На стотина метра напред, от двете страни на поточето, се издигаха високи варовико¬ви склонове, които образуваха огромен отвесен каньон, широк две мили и поне четири дълъг. Първата половин миля беше осеяна с редки дървета и също покрита с пелин. Спомних си за бумтенето и внимателно се вслуш¬вах пет-десет минути, но то явно бе спряло. Тогава извадих от багажа си малък газов котлон, за¬палих го, изсипах вода от манерката си в малка тенджерка, излях пакет зеленчукова супа на прах във водата и я сложих на огъня. Наблюдавах как парата се вдигаше и изчезваше, издухвана от вятъра. Докато съзерцавах това, отново пред очите ми се явиха вирът и водопадът, само че този път и аз бях там, упътил се да срещна някого. Постарах се да се отърся от тази представа. Та какво ставаше с мен? Образите започваха да стават все по-ясни. Първо Дейвид в някакъв друг живот; сега тези водопади. Нещо в каньона се раздвижи и ме накара да се огледам. Обърнах се към поточето, после към едно самотно дърво на двеста метра разстояние, повечето от листата на което бяха опадали. На него бяха накацали много и големи гарвани; няколко от тях литнаха и кацнаха на земята. Мина ми през ума, че може да са същите гарвани, които бях чул преди. Както ги наблюдавах, те неочаква¬но излетяха и тревожно закръжиха над дървото. В също¬то време до мен отново достигна гракът им, макар че както и преди силата му не отговаряше на разстоянието; той звучеше много по-близо. Врящата вода и съскането на парата върна внима¬нието ми към котлона. Супата прекипяваше на огъня. Махнах тенджерата с кърпа, а с другата ръка спрях газта. Когато вренето затихна, върнах тенджерата на котлона и отново обърнах поглед към дървото в далечината. Гарваните бяха изчезнали. Изядох набързо супата, измих и прибрах съдовете и поех към каньона. Щом минах през прохода, веднага забелязах, че цветовете бяха станали по-ярки. Пелинът изглеждаше поразително златист и аз за първи път забе¬лязах, че бе изпъстрен със стотици диви цветя - бели, жълти и оранжеви. Откъм скалите на изток бризът довяваше аромат на диви азалии. Въпреки че продължавах да следвам потока, който се спускаше на север, аз държах под око високото дърво вляво, над което бяха кръжили гарваните. Когато то се озова точно на запад от мен, забелязах, че потокът вне¬запно се разширява. Проправих си път между върби и хвощ, докато разбера, че съм стигнал малко езеро, от¬където водеше началото си не само потокът, покрай кой¬то бях минал, но и още един, който свърваше далеч на югоизток. Първоначално си помислих, че сигурно това е вирът, който се бе явил в представите ми, но водопади нямаше. По-нататък ме очакваше нова изненада: северно от вира поточето бе напълно изчезнало. Откъде ли извира¬ше водата? Най-сетне ми хрумна, че вирът и потокът, ко¬ито виждах, се захранват от огромен подземен извор, който в тази местност избиваше на повърхността. На петнайсет метра вляво забелязах леко възви¬шение, където растяха три клена, широки повече от по¬ловин метър. Тук беше идеално място човек да седне и да размисли. Настаних се, облягайки се на един от клено¬вете. На два-три метра бях от другите две дървета, от ля¬вата ми страна се виждаше дървото на гарваните, а от¬дясно потокът. Въпросът бе, накъде да тръгна оттук? Можех да се скитам с дни, без да открия и следа от Чарлин. Какви ли бяха тези представи, които ми се явяваха? Затворих очи и се опитах отново да извикам в съз¬нанието си образа на вира и водопадите, но колкото и да се опитвах, не можах да си спомня подробностите с точност. Най-накрая се отказах и пак се загледах в тре¬вите и дивите цветя, а после и в двата клена пред себе си. Кората им беше на тъмносиви и бели ивици, проша¬рена в жълтокафяво и всички отсенки на кехлибареното. Щом съсредоточих вниманието си върху красотата на гледката, цветовете сякаш станаха по-ярки и по-лъчисти. Поех си отново дълбоко дъх и се загледах към ливадата и цветята. Дървото на гарваните изглеждаше особено озарено. Вдигнах торбата си и се отправих към него. Образът на вира с водопадите внезапно премина през съзнанието ми. Този път се опитах да си припомня цялата картина. Вирът, който си представих, беше почти цял един акър. Водата, която се вливаше в него, се спускаше по стръм¬ни скали. Имаше два по-малки водопада от по четири-пет метра и един по-голям, който се спускаше от десет-метрова канара. Отново в съзнанието ми изникна представата, че вървя в тази местност и отивам на среща с някого. Отляво се зачу бумтене на коли и прекъсна предс¬тавите ми. Коленичих зад няколко ниски храста. Вляво през ливадата профуча сив джип и се насочи на югоизток. Очаквах да видя емблемата на горската охрана на вра¬тата му, но за моя изненада емблема нямаше. Колата спря на петдесет метра от мен. Успях да зърна през лис¬тата само един човек вътре; той оглеждаше околността със слънчеви очила. Залегнах, за да се скрия. Знаех, че горската охрана забранява влизането на частни коли дотук. Какви ли можеха да бъдат тези хора? Колата отново потегли и бързо се скри зад дър¬ветата. Обърнах се и седнах, заслушан отново в бум¬тенето. Досега нищо. Помислих си да се върна в града и да потърся друг начин да открия Чарлин. Но дълбоко в душата си знаех, че нямам избор. Затворих очи и отново си спомних съвета на Дейвид да не изпускам интуици¬ите си, тъй че възстанових пълната картина на вира и во-допадите в представите си. Щом се изправих и отново се упътих към дървото на гарваните, постарах се да не заб¬равям подробностите на тази представа. Внезапно чух острия писък на някаква друга птица, този път ястреб. Едва успявах да я различа - вляво, дос¬та далече от дървото; тя летеше право на север. Ускорих крачка, стараейки се да не я изпускам от очи колкото се може по-дълго. Изглежда нейната поява възвърна енергията ми и аз чувствах прилив на сили, дори и след като тя се скри зад хоризонта. Продължих да следвам посоката на ней¬ния полет още цяла миля и половина по хълмистия и ка¬менлив терен. На върха на третия хълм отново застинах на мястото си. Чуваше се друг шум в далечината, шум, който напомняше течаща вода. Не, падаща вода. Заспусках се предпазливо по склона и през един дъл¬бок проход, който отново събуди у мен вътрешно спомняне. Покатерих се по поредния хълм и отвъд билото му пред мен се изпречиха вирът и водопадите, точно таки¬ва каквито си ги бях представял. Самият вир беше два акра, сгушен посред огромни канари и надвиснали скали; кристално чистите му води отразяваха синевата на сле¬добедното небе. Вляво и вдясно имаше и няколко огром¬ни дъба, заобиколени от не толкова големи явори с про¬шарени листа, както и върби, и евкалипти. На отсрещния край вирът бе обгърнат от бели пръс¬ки и мъгла, съседните два по-малки водопада също бъл¬ваха пяна. Нищо не извираше от този вир. Водата оттук явно образуваше подземна река, която течеше безшумно, докато отново се яви на повърхността във онзи, другия вир, недалеч от дървото на гарваните. Съзерцавах красотата на гледката и усещането ми за вътрешно спомняне се усили. Звуците, цветовете, пейзажът, който се откриваше от хълма - всичко това ми се струваше напълно познато. Бил съм някога тук. Но кога? Заслизах към вира, после обходих цялата местност и спрях на брега, за да опитам водата, след което приб¬лижих водопадите, докато усетя пръски по лицето си; из-катерих огромните камънаци и докоснах тревите. Исках да се потопя в атмосферата на мястото. Накрая се прос¬нах на един от плоските камъни петнайсетина метра над тира, със затворени очи към залязващото слънце, чувс¬твайки как лъчите галят лицето ми. В този момент ед¬но познато чувство премина през тялото ми - особена топлина и сърдечност, каквито не бях изпитвал месеци наред. Бях забравил това усещане, макар че го познавах добре. Отворих очи и рязко се обърнах, знаейки със сигурност кого ще видя.
Последен коментар от rima от 01.10.2012

Допитване до Съдбата/ Вселената/ Висшите сили

Допитване до Съдбата/ Вселената/ Висшите сили Отварям тема относно споделен метод на 30.05. 2012 http://tarotico.webodit.com/tarot-view/24494.html Нарекла съм го Допитване до Съдбата/ Вселената/Висшите сили. Получих допълнителни въпроси, относно изясняването/използването на метода. Това е повода да отваря тема тук, за да изчистим всички детайли и подробности, за да бъде максимално разбран споделеният метод/опит. Можете да задавате допълните въпроси, които имате тук, да коментирате споделен опит, мнение и виждане по въпроса, метода и т.н. Ще се опитам да отговоря на всички въпроси/коментари, надявам се темата да бъде полезна за потребителите.
Последен коментар от rima от 08.08.2012

Лунните дни на Лунния месец

?25 юли (сряда) точно в 13:11 часа до 26 юли в 14:22 часа настъпва 7 ден от лунният месец. Символ - жезълът. Камък – сапфир. Този ден ще ни зареди с много енергия, но е добре да намерим някакъв градивен начин за да я канализираме. Ако имате някакво много голямо желание и разбира се сте положили някакви усилия за неговото постигане, през този ден то може да се реализира най-неочаквано. На този лунен ден всичко, което мислим и изричаме оказва голямо въздействие както върху самите нас, така и върху околните. Понякога мислите, които ни минават през главата, гласът на разума се разминават много контрастно с онова, което усещаме и чувстваме дълбоко в душата си. На този ден трябва да намерим вътрешен покой и да постигнем баланс между разум и душа. Ако в стомахът ни усещаме топка, а си мислим, че всичко е наред, то интуицията и подсъзнанието ни подсказват, че надуваме балон. Ако пък сме мисловно притеснени и съчиняваме най-скептичния сценарий, но усещаме покой дълбоко в нас, трябва да изчистим мисълта си и да се доверим на позитивната си нагласа. Внимавайте какво и как изричате през този ден. Думите имат много силно енергийно влияние и лесно се материализират в събития и обстоятелства. Особено в онези моменти, когато сме ядосани, наранени или афектирани, можем лесно да изречем неща, за които в последствие дълбоко да съжаляваме. Мислите ни на този ден ще покажат доколко сме се справили с потиснатите негативни емоции. Ако сме гневни ще провокираме и гнева на околните, ако сме щастливи ще направим и хората около себе си истински щастливи. Ако манипулираме словесно хората около вас, след време това ще се върне с двойно по-голяма сила към нас. Ако сте добронамерени, бъдете сигурни, че ще бъде оценено. Понякога е по-добре да премълчим за да не нараним близки и скъпи хора, просто да оставим някои неща в личното си пространство, но има и моменти, в които трябва да изразим всичко онова, което сме скрили и потиснали за да не нараним самите себе си, превръщайки се в жертви, защото жертвата винаги има нужда и ще привлича към себе си агресори Източник : Астростудио
Последен коментар от rima от 14.08.2012

Астрология за начинаещи

Планетите Когато се интересуваш от астрология си мислиш за зодиакалните знаци, като за тези, които определят всичко, но когато започнеш да навлизаш в Астрологията откриваш, че те са просто ролите, които "актьорите" - планети изиграват в живота на всеки един от нас. За това е толкова важно да разбираме планетите така както разбираме зодиакалните знаци. Всяка планета има четири основни положения в наталната карта на един човек, според знаците в които се намира. Това са : достойнството на планетата или там където тя е на трон и изразява най-силната си енергия това е и знакът който планетата управлява. Отделно от него има още един знак, в който планетата се проявява хармонично и това е знакът на нейната екзалтация. Когато планетата е в знак противоположен на този който управлява тя е в своето заточение, а когато е в противоположния знак на своята екзалтация тогава тази планета е в знака на своето падение. Ако подредим планетите по тяхната скорост, не по важност в хороскопа реда ще бъде следния: Луна преминава през целия зодиак за 28 дни Меркурий преминава през зодиака за 88 дни Венера преминава за 224,5 дни Слънце - 365 дни за да завърши цикъла на зодиака Марс 22 месеца Юпитер 12 години престоява около година в един знак Сатурн 28 - 30 години за един цикъл Уран 84 години Нептун 165 години Плутон 248 години за един пълен зодиакален цикъл. Всяка планета се движи напред, а понякога обръща своето движение назад, за това казваме че в някои карти еди коя си планета е ретроградна, защото обръща своето движение, и съответно обръща действието си за индивида навътре към него. Да вземем за пример Сатурн ако имате да учите уроци чрез ретрограден Сатурн ще ги научите когато се обърнете и вгледате в себе си, а не търсите тези уроци навън. Това е най-общото което може да знаете за планетите като цяло. В следващите постове ще опиша най-важното за всяка една планета. Луна Управлява - Рак Екзалтация - Телец Заточение - Козирог Падение - Скорпион Глифът ( знакът с който се обозначава) - четвъртинка луна Символизира - семейство, родителски грижи. Ключова дума - емоции Анатомия - гърди, стомах, баланс на телесни течности, храносмилане, ендокринна секреция, ляво око при мъжете, дясно око при жените. Влиянието на Луната в рождената карта е много важно защото това е най-близката до Земята планета и се движи най-бързо през зодиака. Тя представя женското начало, майка, съпруга и изобщо жена, инстинктите, настроенията, приливите и отливите, фазите, възприемчивостта, колебанията, чувствата, навиците и рефлексите. Нейното действие е колебливо и променливо. Ръководи личните интереси, желанията, нуждите магнетизма. растежа и плодовитостта,нуждата от допир, впечатлителността и съзнанието. Управлява течностите, плаването, лечителството, търговията и обществото. Мястото и в хороскопа на човека е там където той е подвластен на емоциите. Меркурий Управлява - Близнаци и Дева Екзалтация - Водолей Заточение - Стрелец и Риби Падение - Лъв Глиф - шапката с крила на бог Меркурий или древногръцкия Хермес (вестителя на боговете) Символизира - интелектуалния импулс, начина на изразяване Ключовата дума за него е : възможност за разсъждение Анатомия : нервна система, мозък, зрение, уста език, респираторна система, ръце, управлява всички хормони. Никога не се разполага на повече от 28 градуса от слънцето счита се за неутрален. Управлява разума, възможността за комуникация ( не случайно е господар на най-комуникативния знак в зодиака - близнаците. ), словото, мнението и сетивата. Неговото действие е бързо, несигурно, неуловимо. Символизира пъруванията особено на къси разстояниея, братята и сестрите, децата, чиновничеството ( все пак управлява и дева, най-подредения и най-чиновнически знак), говорене, писане, съхраняване на информация, обществената дейност, пощенските съобщения, новите технологии за съобщения и информация и транспорта. Мястото му в хороскопа е там където човек комуникира най-добре. "Най-добрия начин да научим астрология" том1 Венера Управлява - Телец и Везни Екзалтация - Риби Заточение - Скорпион и Овен Падение - Дева Глиф - огледалото на богинята Венера - древногръцката Афродита Символизира - социален импулс, чувство за преценка. Ключова дума - привързаност, обич. Анатомия - гърло, брадичка, бузи, вкус, бъбреци, яйчници, вътрешни репродуктивни органи, венозно кръвообращение, кожна сензитивност. Никога не се разполага на повече от 46 градуса от слънцето. Венера е планетата на любовта, в древни времена са я наричали "малката благодетелка". Управлява изкуството, културата, естетиката, собствеността, партньорите, касотата, чара, добрия вкус, сантименталността. сладките неща и захарта, цветовете, хармонията, поезията, рисуването, бижутата, пеенето, театъра и музиката. Действието и е внимателно и хармонично. Влияе върху емоционалните връзки, нежността, морала, женитбата и обединияванията също върху общителността, наклонностите, лукса, удоволствието и преценката, Венера е планетата на любовта и чувствеността- не на секса. Мястото и е там където човек се наслаждава най-много "Най-добрия начин да научим астрология" том1 СЛЪНЦЕ Управлява- Лъв Екзалтация - Овен Заточение - Водолей Падение - Везни Глиф - щита на Хелиос или кръга на безкрайността (точката вътре представя личността) Символизира - импулс за сила, персоналността, егото Ключова дума - вътрешният Аз Анатомия - сърце горна част на гръбнака, кръвообращение, сперма, дясното око при мъжете, лявото при жените. Основното изразяване на индивидуалността. Показва качествата на лидерството и успеха. То представя мъжкото начало, бащата, съпруга и мъжа изобщо. Слънцето управлява здравето, жизненото начало, диктатурата и властта, ранга, титлите, държавничествтото, прогреса, достойнството, енергията чувството за идентичност и натрупания опит. Неговото действие е ободряващо и животворящо. Мястото му е там където човек иска да блести. МАРС Управлява-Овен Съуправлява- Скорпион Екзалтация - Козирог Заточение - Везни и Телец Падение - Рак Глиф - щита и копието на Марс, бога на войната Символизира - действие, агресивен импулс, инициатива Ключова дума - енергия Анатомия - Мускулна система, външни репродуктивни органи, глава, лице, червени кръвни клетки, моторни нерви, пикучен мехур надбъбпречни жлези "Най-добрия начин да научим астрология" том 1 Управлява с животинската природа, желанието и сексуалните енергии. Показва амбиция, сила мощ, структура, работа, борба, съревнование и смърт. Ръководи хирургията, операциите, оръжията, войните, инцидентите, отоците, раните и срязванията, изгарянията, попарванията, насилието, оръдията, желязото и стоманата, В древни времена той е бил известен ка "малкия злосторник". Действието му е внезапно, самонадеяно и разрушително. Марс може да бъде използван деструктивно и яростно в битка или окуражаващо и вдъхващо сила. Мястото на Марс в хороскопа е там, където вие разгръщате най-силната енергия "Най-добрия начин да научим астрология" том 1 ЮПИТЕР Управлява - Стрелец Съуправлява - Риби Екзалтация - Рак Заточение - Близнаци Падение - Козирог Глиф - първата буква от гръцкия правопис на бога Зевс Символизира - великодушие, защитен импулс Ключова дума - разширяване Анатомия - артериално кръвообръщение, черен дроб, бедра, таз, крака, ляво ухо, чело, гликоген, панкреас. Управлява богатството свободното време големия бизнес, висшето съзнание, оптимизма ръста, растежа, морала, просперитета, и задоволяването. Също висшето образование, философските съждения, стремежите, спорта, късмета, дългите пътувания, лова любовта към животните. Юпитер е съдия, законодател и покровител. В древни времена е бил известен като "големия благодетел". Действието му е системно и подпомагащо здравето и растежа. Мястото му в хороскопа е там където човек обича да прекарва свободното си време и се чувства шастлив. "Най-добрия начин да научим астрология" том1 САТУРН Управлява- Козирог Съуправлява - Водолей Екзалтация - Везни Заточение - Рак Падение - Овен Глиф - сърпа на Кронос, бога на времето Символизира- импулса за сигурност и безопасност Ключова дума- УЧИТЕЛЯ Анатомия: кожа, костна система ( вкл. зъби), вързки, колена, ляво ухо и слухов орган, жлъчен мехур, паращитовидна жлеза, телесни белтъчини. Управлява формата, дисциплината, отговорността, организацията, амбицията, способностите за кариера, ограниченията, страданията и задръжките. Сатурн управлява теориите и научния закон, по-възрастните, дълбочината, търпението, времето, традицията, шаблона, ортодоксалността и плодотворната полза от времето. Сатурн представя принципите на истината, сплотяването, мъдростта и вечността. Неговото действие е бавно и продължително. Сатурн е надзирателя на хороскопа в древни времена е наричан "големия злосторник". Мястото му е там където се човек се чувства най-несигурен и имате склонност да декомпенсира. "Най-добрия начин да научим астрология" том1 УРАН Управлява- Водолей Екзалтация - Скорпион Заточение - Лъв Падение - Телец Глиф - Производно на буквата "Н" заради името на неговия откривател Хершел. Символизира- подтика към свобода (божественото недоволство) Ключова дума -пробуденият Анатаомия - централна нервна система, телесно електричество, глезени Управлява изобретенията, самобитността, науката, електричеството, магията, окултизма, светлината, астрологията, философията, рентгеновите лъчения и същността на природните закони. Той е футуристичен, хуманитарен интелектуален, ексцентричен, бохемски, егоистичен и утопичен. Той ръководи също творческата воля, внезапната промяна, революциите и диктаторите, индивидуализма, изобретателността. Неговото действие е внезапно неочаквано и често брутално. Уран е рушителят на традициите той е неутрален и асексуален също така се счита, че е по-висшата форма на меркурий. Уран се свързва с природните бедствия, особено със земетреснията. Мястото му е там където човек има склонност да върши нещата по необикновен начин. "Най-добрия начин да научим астрология" том1 НЕПТУН Управлява- Риби Екзалтация - неустановена Заточение - Дева Падение - неустановено Глиф - тризъбеца на Посейдон бога на морето Ключова дума - Интуиция Анатомия - гръбначен стълб, нервни клетки, крака, епифиза, телепатични функции, бели кръвни клетки, кинестатични функции Управлява нещата свързани с морето, течностите, музиката, движенията, сцената, телевизията, очарованието сънищата, илюзиите, халюцинациите, духовността, идеалите, мистиката, предчувствията и нещата, които приемаме за роля, мистерията , анестезията, лекарствата, неосезаемото, ароматите, вътрешното зрение, любовта към поезията, цветовете и танц. Нептурн ръководи наркотиците и зависимостта от тях, алкохолизма, хипохондрията, сомнамбулизма, транса, нематериалното и паранормалното. Действието му е неулувимо постепенно понякога коварно. Той е по висшата сила на Венера. Мястото е му е там където човек има склонност да мами себе си или другите.Там където търси идеала. "Най-добрия начин да научим астрология" том 1 ПЛУТОН Управлява - Скорпион Екзалтация - неустановена Заточение - Телец ПАдение - неустановено Глиф- PL комбинация между двете букви от имената на откривателя му Пърсивал Лоуел Символизира- разрушителния или реформаторски импулс, сливането. Ключова дума -трансформация Анатомия - отделителна и репродуктивна система, хипофиза, абнормен растеж ( брадавици, тумори, бенки и т,н.) Плутон традиционно управлява подземния свят и онова, което е скрито от зрението (включително и непознатото в човека и подсъзнателната му същност) Също представлява всички процеси на репродукция от замисъла до печатането. Плутон ръководи масите, опустошението, подривната дейност, атомната мощ и престъпленията. Той управлява фобиите и маниите, бавния растеж, груповите фактори, насилието, отвличанията, анонимността, бактериите и вирусите. Представя раждането, възраждането и израждането. Излага това, което се е развило тайно или скрито. Ръководи празното пространство, водопроводните инсталации диктатурата, непопулярните каузи. Действието му е бавно, тежко и фатално. Той е по-високата октава на МАРС Мястото му е там където човек ще има усложнения в живота си там където трябва да се справя сам без чужда помощ. "Най-добрия начин да научим астрология" том 1
Последен коментар от MissGreenwitch от 29.07.2012

Притчи

СМАЧКАНАТА БАНКНОТА / "скритият дар" 101 притчи за истински ценното в живота От Джериес Авад, издателство AMG/ Известен оратор започнал лекцията си, като държал в ръцете си 20 доларова банкнота В зала с 200 души той попитал: - Някой иска ли тази банкнота? Много от слушателите вдигнали ръце, - добре ще ви я дам, но първо ще направя това-и той я намачкал силно.-Кой я иска? Хората отново вдигнали ръце.-А ако направя това? Ораторът пуснал банкнотата на земята и започнал да я тъпче с обувката си. После я вдигнал, съвсем смачкана и мръсна, и отново я предложил на публиката. И този път много хора вдигнали ръце. - Приятели получихме безценен урок-Кавото и да правим с парите , те не губят стойността си, и за това продължават да са желани.Защото 20 долара, си остават 20 долара. Много честно ние в живота си сме смачкани и оваляни в калта, заради взетите от нас решения, и изпитанията, поднесени ни от съдбата. Тогава имаме чувството, че нищо не струваме. Без значение какво се е случило, или какво ще се случи обаче, вие никога няма да изгубите стойността си: мръсни или чисти, смачкани или грижливо изгладени, вие си оставате безценни за онези, които ви обичат. ВСИЧКО, КОЕТО ГЛЕДАМЕ С ОЧИТЕ НА ЛЮБОВТА Е БЕЗЦЕННО.
Последен коментар от rima от 22.02.2014

"Селестинското пророчество" Джеймс Редфийлд

БЕЛЕЖКА НА АВТОРА От половин век насам в света си пробива път едно ново съзнание, ново виждане, което не може да се определи по друг начин, освен като трансцедентно, духовно. Щом вече сте се насочили към тази книга, то значи, че долавяте интуитивно извършващите се процеси. Това ново съзнание започва да се формира, когато отворим сетивата си за вътрешните сили, които движат живота напред. Първоначално започваме да забелязваме онези случайни събития, които идват сякаш тъкмо навреме, за да ни свържат с определени хора и да преобърнат живота ни, да го тласнат в нова и важна посока. Ние вече предусещаме висшия духовен смисъл, който се крие зад тези мистични случайности в много по-голяма степен, отколкото хората в предишни времена. Вече виждаме смисъла на живота в личностното израстване, което е строго индивидуално и носи на човека дълбоко удовлетворение - в онова вътрешно разгръщане, което досега не е намерило своето обяснение нито в науката, нито във философията, ниво в религията. Вече знаем и друго: че когато започнем да разбираме защо нещо ни се случва, да разгадаваме знаците, които крият събитията за нас и да не пречим на тяхното проявление в живота ни, човешкото общество ще направи качествен скок към един съвършено нов начин на живот - който ще бъде в духа на най-добрите традиции и ще създаде културата, към която човечеството винаги се е стремило. Историята, която разказвам, има за цел едно подобно познание. Ако тя ви докосне, ако ви помогне да си изясните нещо, което вече смътно сте долавяли в живота, предайте познанието, което сте получили на друг - тъй като по моему новото духовно съзнание получава своето разпространение точно по този начин - не чрез модни увлечения, а индивидуално, по пътя на позитивно психологически взаимодействия между хората. Трябва само за миг да се освободим от своите съмнения и обърканост... и като по чудо този свят ще стане наш. ПОВРАТНА ТОЧКА Когато пристигнах пред ресторанта, паркирах колата и се облегнах на седалката, за да помисля. Знаех, че Чарлийн е вече вътре и ме очаква да поговорим. Какво ли имаше да ми каже? Шест години не бяхме се виждали. И защо ли се появяваше тъкмо сега, когато бях решил за около седмица да се уединя? Слязох от колата и се отправих към ресторанта. Зад мен на запад потъваха последните лъчи на слънцето и хвърляха златисти отблясъци по влажния паваж на паркинга. Едва преди час премина кратка буря, която всичко заля и сега лятната вечер бе прохладна и свежа, почни нереална в гаснещата светлина. Полумесецът вече се бе откроил на небето. Вървях, споходен от някогашните си спомени за Чарлийн. Дали бе все така красива, пламенна? Как ли се бе променила с времето? И какъв ли ще да е този ръкопис, за който спомена - този древен документ, открит в Южна Америка, за който така да няма търпение да ми разкаже? - Самолетът ми има двучасов престой - обади ми по телефона тя. - Искаш ли да идем някъде на обяд? Този ръкопис ще те заинтересува - и ти имаш малко склонност към подобен род мистика. Подобен род мистика? Какво ли имаше предвид! Ресторантът беше претъпкан. Имаше двойки, които чакаха някоя маса да се освободи. Открих разпоредителката и тя ми каза, че Чарлийн вече се е настанила. Поведе ме към един подиум над централната част на ресторанта. Когато изкачих стъпалата, видях група хора, стълпени край една от масите. В навалицата имаше и двама полицаи. Те най-внезапно се обърнаха и се втурнаха покрай мене надолу по стъпалата. Когато и останалите от тълпата се разпръснаха, видях, че в центъра на това всеобщо внимание бе една жена на масата... Чарлийн! Бързо се отправих към нея. - Какво става, Чарлийн? Какво се е случило? Тя тръсна глава в привидно възмущение, изправи се и на лицето й се появи добре познатата ми лъчезарна усмивка. Косата й, както забелязах, бе малко попроменена, но лицето й си бе останало същото, каквото си го спомнях: дребни фини черти, широка уста, огромни сини очи. - Направо да не повярваш - каза тя и приятелски ме прегърна. - Преди няколко минути станах за малко и през това време някой ми откраднал куфара. - А в него какво имаше? - Нищо особено - книги, списания. Бях си ги взела за из път. Пълна лудост. Хората от околните маси казват, че някакъв тип просто така си се приближил, взел си куфара и излязъл. Казаха на полицаите как изглеждал и те тръгнаха да претърсват наоколо. - Не мога ли да им помогна с нещо? - Не, не. Остави това. Нямам много време, а ми се иска да си поговорим. Кимнах и Чарлийн предложи да седнем. Приближи се сервитьор и ние прегледахме менюто и поръчахме. Поговорихме десетина-петнадесет минути за туй-онуй. Не исках да се впускам в приказки за себе си и защо съм се уединил, но Чарлийн не се задоволи с такава една неопределеност. Облегна се назад и пак ме стрелна с познатата си усмивка. - Добре, а сега кажи какво по-точно става с тебе? - постави въпроса направо тя. Погледнах я в очите, които изпитателно ме наблюдаваха. - Значи искаш веднага всичко да разбереш, а? - Както винаги - отвърна тя. - Ами в момента съм си дал малко почивка край езерото. Това е. Преуморен съм, а и ми се ще да помисля за някои неща. - Споменавал си ми за това езеро. Но май си спомням, че имахте намерение със сестра ти да продавате мястото. - Не сме го продали. Но наистина данъците са прекалено високи. Непрекъснато се увеличават, защото парцелът е близо до града. Тя кимна. - Ясно. И какви са ти плановете? - Още не знам. Имам нужда от промяна. Тя ме погледна заинтригувано. - Да не би и ти да не можеш да си намериш място като всички напоследък? - Вероятно е така - отвърнах аз. - Защо питаш? - Пише го в Ръкописа. Аз не отвърнах. Само я погледнах. - Кажи ми нещо за този Ръкопис. Тя се облегна на стола, сякаш да си събере мислите, после отново срещна погледа ми. - Нали ти казах по телефона, че преди няколко години напуснах вестника и започнах работа към една фирма за изследване на културните и демографски промени към Обединените нации. Напоследък ходих по работа в Перу. Правих проучвания към университета в Лима и дочух, че бил открит някакъв си стар ръкопис, но никой нищо повече не можа да ми каже, дори и в катедрите по археология и антропология. Обърнах се към правителството, а те пък ми отказаха всякаква информация. Някой ми спомена, че правителството искало да скрие за съществуването на такъв ръкопис. Имало си съображения, но така и не разбрах какви. - А ти нали си ме познаваш - продължи тя. - На любопитството ми не може да се устои. Свърших си работата и останах още няколко дни да видя какво мога да узная. В началото стигах все до задънена улица. Но веднъж в една закусвалня в покрайнините на Лима ми направи впечатление един свещеник, който ме наблюдаваше. Накрая дойде при мене и ми призна, че същия ден ме е чул да разпитвам за Ръкописа. Не си каза името, но беше готов да отговори на всичките ми въпроси. Тя се позапъна, после отново настойчиво ме погледна. - Той твърди, че Ръкописът датира от 600-та година пр.н.е. В него се говори за едни бъдещ коренен прелом в живота на човечеството. - И кога ще започне този прелом? - попитах аз. - През последните десетилетия на двадесети век. - Искаш да кажеш, в наше време?! - Да, в наше време. - И в какво ще се състои този прелом? - попитах аз. Въпросът ми като че ли малко я затрудни, но тя отвърна: - Свещеникът твърдеше, че това ще бъде един бавен процес на пробуждане на съзнанието не в религиозен, а в духовен смисъл. На път сме да открием нещо ново за човешкия живот на тази планета, за това какъв е смисълът на нашето съществуване и това познание, по думите на свещеника, коренно ще промени човешката култура. Тя замълча малко, след което добави: - Свещеникът твърди, че Ръкописът е разделен на части или глави, всяка от които е посветена на отделно откровение. Там се казва, че в наше време хората ще започнат да осмислят тези откровения в хода на постепенното развитие към една напълно духовна култура на Земята. Аз малко иронично вдигнах вежди и поклатих глава: - И значи ти наистина вярваш на всичко това? - Ами, според мен... - започна тя. - Само се огледай наоколо - прекъснах я аз, сочейки към тълпата под нас. - Ето ти го реалния свят. Да забелязваш някаква промяна? Едва бях изрекъл тези думи и от крайната маса долетя някаква ядна реплика. Не разбрах за какво се отнасяше, но бе изречена на такъв глас, че целият ресторант се смълча. Веднага ми мина през ума, че може да е станала нова кражба, но после стана ясно, че е кавга. Някаква жена на около 30 години се бе изправила на масата и гледаше с убийствен поглед мъжа насреща й. - Не! - кресна тя. - Цялата работа е, че всичко между нас е свършено! Ясно ли ти е? Свършено е! Тя се овладя, хвърли салфетката на масата и напусна. И двамата с Чарлийн се спогледахме. Бяхме шокирани, че това избухване бе станало тъкмо в момента, когато коментирахме хората наоколо. Чарлийн посочи с глава към мъжа, който бе останал сам и каза: - Ето, че светът се променя. - Но как? - не отстъпвах аз. - В Първото откровение се говори за тази промяна. Тя според свещеника в началото се усеща неосъзнато, като чувство на дълбока неудовлетвореност. - Неудовлетвореност ли? - Да. - Неудовлетвореност от какво? - Тъкмо в това е въпросът! Първоначално не си даваме сметка. Според Ръкописа в нас започва да се заражда един нов опит... В живота ни започва да се явява нещо особено, мигове на сила и вдъхновение. Първоначално ние не можем да ги определим, нито да ги задържим и когато ни напуснат, оставаме с чувство на неудовлетвореност от живота, който отново става съвсем обикновен. - И ти мислиш, че онази жена, която избухна, е обладана от такава именно неудовлетвореност? - Да. И тя е като другите. Ние всички искаме да се реализираме, да имаме всичко в живота. Това вечно неудовлетворено търсене е в основата на егоцентризма, който през последните десетилетия е заразил всичко - от Уолстрийт до уличните тайфи. Тя ме погледна право в очите. - А в отношенията помежду си проявяваме такава взискателност, че те стават направо невъзможни. Забележката й ме накара да си спомня последните ми две връзки. И двете бяха много силно в началото, но се разрушиха за по-малко от година. Чарлийн търпеливо почака да се обърна отново към нея. - Как по-точно се обясняват нашите лични връзки? - попитах аз. - Дълго разговарях със свещеника по този въпрос - отвърна тя. - Според него, когато двамата партньори в една връзка имат прекалени изисквания, когато всеки очаква другият да живее в нейния или неговия свят, да участва във всичко, което той или тя прави, неизбежно започва борба на междуличностни интереси. В думите й имаше основание. Последните ми две връзки се бяха изродили в междуличностната борба. И в двата случая се стигна до конфликти, защото всеки се чувстваше пренебрегнат. Времето сякаш не стигаше. Все не бяхме съгласни какво да направим, къде да отидем, чии интереси да предпочетем. Не можехме да решим какво ще правим през деня, защото искахме различни неща. - Именно този сблъсък на интереси - продължи Чарлийн - според Ръкописа ще направи невъзможно за хората да живеят по-дълго заедно. - Не е особено духовно твърдение - забелязах аз. - Същото казах и аз на свещеника - отвърна Чарлийн. - Той ми напомни, че доколкото болестта, обхванала обществото напоследък, води до чувство за неудовлетвореност и неспокойствие, проблемът е временен и ще намери своето решение. Ние вече започваме да осъзнаваме към какво се стремим, каква е същността на онази друга опитност, до която започваме да се докосваме. Когато се проникнем напълно от това съзнание, ще разберем и Първото откровение. Обядът пристигна и ние млъкнахме за няколко минути, докато сервитьорът ни долее вино и опитаме взаимно ястията си. Когато се протегна през масата да вземе хапка от моята сьомга, Чарлийн сбърчи нос и се разсмя. С нея се чувствах особено леко и свободно. - Добре тогава, каква е тази опитност, която трябва да постигнем? - попитах аз. - Какво се казва в Първото откровение? Тя се позапъна, не знаеше как да започне. - Случвало ли ти се е да чувстваш, че ти се иска да направиш нещо, да осъществиш някои неща в живота си, а да не знаеш как. И тъкмо вече си забравил и си се заел с друго, ненадейно срещнеш някого, прочетеш нещо или отидеш някъде и получаваш възможност да осъществиш онова, което си си представял? - Според свещеника - продължи тя - подобни случайности стават все по-често и по поразителен начин надхвърлят онова, което би могло да се нарече чиста случайност. Изглеждат предопределени, сякаш животът ни се ръководи от някаква необяснима сила. Такова преживяване внушава мистично усещане, вълнение, което кара човека да се чувства истински жив. Свещеникът говореше, че такива преживявания ни карат сами да ги търсим и да се стремим към тях. Все повече хора ежедневно се убеждават, че тези мистични събития са реални и изпълнени със смисъл, че зад нашия всекидневен живот се крие нещо друго. С това съзнание е свързано и Първото откровение. Тя ме погледна, очаквайки нещо да кажа, но аз замълчах. - Нима не разбираш? Първото откровение преосмисля тайната, която обгръща нашия живот на земята. Макар и да не разбираме тези мистични случайности, които преживяваме, все пак знаем, че са реални. Отново, както през детството усещаме, че животът има една скрита страна, която трябва да открием, че зад всичко видимо действа един невидим закон. Чарлийн се бе привела още по-близо до мен и жестикулираше убедително. - Значи ти наистина вярваш във всичко това, така ли? - попитах аз. - На времето си спомням, че и ти говореше за подобни преживявания - отвърна сериозно тя. Стъписах се от тази забележка. Та тя наистина беше права. По едно време непрестанно ме връхлитаха подобни случайности и аз даже се опитвах да им намеря психологическо обяснение. Но възгледите ми оттогава се бяха променили. Подобни схващания вече ми се струваха незрели и нереалистични. Дори бях престанал да им обръщам внимание. Обърнах се към Чарлийн и казах за свое оправдание: - Сигурно по онова време съм чел източна философия или християнски мистицизъм. Както и да е. Та според теб излиза, че това Първо откровение е писано много отдавна, така ли е, Чарлийн? Но сега нещата са се променили. Как едно толкова старо схващане за някакви си мистични случайности би могло да доведе до промяна в културата? Чарлийн се загледа в масата, после отново вдигна поглед към мене. - Не искам да ме разбираш неправилно - каза тя. - И по-рано са били преживявани и описвани подобни състояния. Всъщност и свещеникът спомена, че Първото откровение не е ново. В хода на човешката история отделни индивиди са се домогвали до съзнанието за тези случайности и тъкмо това съзнание стои зад много от големите постижения на философията и религията. Новото сега е в нарасналото количество на хората, които са готови да стигнат до това познание. Според свещеника настоящата промяна ще се осъществи, поради нарасналия брой на индивидите, достигнали до такова съзнание едновременно. - И какво по-точно има предвид? - В Ръкописа се твърди, че броят на хората, които осмислят тези случайности, рязко ще се увеличи през шестото десетилетие на двадесети век. Този брой ще продължи да нараства някъде докъм началото на идния век, когато тези индивиди ще достигнат определено количество - количество, което аз наричам критична маса. Ръкописът предрича, че когато се достигне тази критична маса, цялата култура ще започне да приема тези случайности сериозно. Всички ще започнат да си задават въпроса какъв е този мистичен процес, който стои в основата на човешкия живот на земята. И именно поставянето на този въпрос в широк мащаб ще направи възможно осъзнаването и на останалите откровения. - Той каза ли колко са тези откровения? - Не, но спомена за Второто откровение. Според него то дава възможност за една по-правилно тълкуване на събитията от новата история, което изяснява настъпващата промяна. - Спря ли се по-подробно на това? - Нямаше време. Имал някаква работа. Уговорихме се да се видим в дома му днес следобед, но не го намерих там. Три часа го чаках, но не дойде. Тай че ми се наложи да тръгвам, за да си хвана самолета за дома. - Значи не сте говорили повече. - Не. Не съм го виждала оттогава. - А и правителството е отрекло съществуването на такъв Ръкопис? - Да. - А кога стана всичко това? - Преди около месец и половина. Няколко минути се хранихме мълчаливо. Накрая Чарлийн вдигна очи и попита: - И така, какво мислиш? - Не зная - казах аз. Донякъде приемах скептично идеята, че хората подлежат на промяна. Но в същото време ме привличаше мисълта, че Ръкопис с подобно съдържание би могъл наистина да съществува. - Поне някакво копие не ти ли показа? - попитах аз. - Не. Разполагам само с бележките си. Замълчахме отново. - Разбираш ли - наруши мълчанието тя. - Наистина мисля, че тези идеи ще ти се сторят интересни. Погледнах я. - Имам нужда от доказателство за верността на този Ръкопис. Тя отново широко се усмихна. - Какво има? - попитах я. - Точно същото казах и аз. - На кого, на свещеника ли? - Да. - А той какво ти отвърна? - Каза, че доказателството е самият опит. - И какво има предвид? - Че Ръкописът се потвърждава от опита. Ако честно анализираме живота и преживяванията си до този исторически момент, ще установим, че идеите на Ръкописа са верни, че звучат правдоподобно. След като се подвоуми, тя попита: - А ти как ги намираш? Замислих се. Дали имаше нещо вярно във всичко това? Дали всички изпитваха това неудовлетворение, което чувствах аз, и дали то бе предизвикано от усещането през последните тридесет години, че в този живот има нещо, което не познаваме, което не се съдържа в опита? - Не мога да кажа със сигурност. Нужно ми е време да помисля. Излязох в градинката зад ресторанта и застанах зад една кедрова пейка с лице към фонтана. От дясната ми страна се виждаха примигащите светлини на летището и се чуваше шума на самолет, готвещ се за отлитане. - Какви красиви цветя - обади се Чарлийн зад мене. Аз се обърнах и я видях да приближава по алеята, загледана с възхита в лехите петунии и бегонии, които обграждаха редицата от пейки. Тя застана до мен и ме накара да я прегърна. В мен нахлуха спомени. Преди години, когато и двамата живеехме в Чарлотсвил, щата Вирджиния, редовно прекарвахме вечерите си заедно в разговори. Повечето от разговорите ни се въртяха около разни научни теории и психология. И двамата се чувствахме очаровани от тези разговори и един от друг. Поразителното беше, че въпреки това отношенията ни си оставаха платонични. - Страхотно се радвам да те видя отново - каза тя. - Зная - отвърнах аз. - Срещата ни извиква много спомени. - Чудно защо прекъснахме връзките си? - попита тя. Въпросът й отново ме върна назад. Спомних си последния път, когато видях Чарлийн. Тя ме изпрати до колата ми. По онова време аз се чувствах пълен с нови идеи и заминавах за моя роден град, за да работя с деца, преживели тежки травми. Струваше ми се, че зная как такива деца могат да преодолеят болезнените реакции и патологичните отклонения, които им пречеха да водят нормален живот. С течение на времето обаче установих, че методът ми се проваля. Наложи ми се да призная собственото си невежество. За мен си оставаше загадка по какъв начин хората биха могли да се освобождават от своето минало. Когато сега се обръщам назад към изминалите шест години, струва ми се, че този опит не е бил напразен. И все пак имах потребност да стигна по-далеч в търсенията си. Но в каква посока? Как бих могъл да го постигна? Само един-два пъти си бях спомнил за Чарлийн, откакто тя ми бе помогнала да стигна до идеите си за детската травма, и ето, че тя отново се бе върнала в живота ми - и разговорът ни бе все така вълнуващ, както в миналото. - Вероятно, защото работата ми напълно ме погълна - казах аз. - И с мен стана така - отвърна тя. - Във вестника беше непрекъсната въртележка. Нямах време да вдигна очи. Забравих за всичко останало. Аз я прегърнах през рамо. - Знаеш ли, Чарлийн, бях забравил колко е приятно да се говори с теб. Разговорите ни са толкова леки и непринудени. Очите и усмивката й потвърждаваха усещането ми. - Зная - каза тя. - Аз самата цялата се изпълвам с енергия от разговорите си с тебе. Тъкмо се канех да кажа още нещо, когато Чарлийн отправи поглед през рамото ми към входа на ресторанта. Лицето й пребледня и на него се изписа тревога. - Какво има? - попитах аз и обърнах поглед нататък. Няколко души вървяха към паркинга и си говореха, но в това нямаше нищо необичайно. Отново се обърнах към Чарлийн. Тя все още изглеждаше разтревожена и объркана. - Какво стана? - повторих аз. - Видя ли оня мъж до предната редица на колите - със сивата риза? Отново се обърнах към паркинга. Още една група хора излизаше през вратата. - Какъв мъж? - Мисля, че вече не е там - взираше се тя. Погледна ме в очите. - Хората от околните маси казаха, че мъжът, който откраднал куфара ми, имал проредяла коса и брада и носел сива риза. Струва ми се, че току-що го видях там при колите... Гледаше към нас. Стомахът ми се сви от притеснение. Казах на Чарлийн, че веднага се връщам и излязох на паркинга да се огледам, като внимавах да не се отдалечавам много. Не видях никой, който да отговаря на описанието. Когато се върнах на мястото си, Чарлийн пристъпи към мен и каза тихо: - Дали пък онзи човек не е предположил, че разполагам с копие на Ръкописа и затова да ми е взел куфара? И сега се опитва да го върне? - Не зная - казах аз. - Но ще се обадим пак в полицията и ще им кажем какво си видяла. Мисля, че трябва да проверят също и пътниците от твоя самолет. Влязохме и се обадихме на полицията. Когато пристигнаха, информирахме ги за станалото. Те преглеждаха всяка кола в продължение на двайсетина минути, след което казаха, че нямат повече време. Наистина, съгласиха се да направят проверка на всички пътници от самолета на Чарлийн. Когато полицаите си тръгнаха, ние с Чарлийн отново застанахме край фонтана. - За какво говорехме, преди да зърна онзи човек? - попита тя. - Говорехме за нас - отвърнах аз. - Чарлийн, защо реши да ми кажеш за всичко това? Тя озадачено ме изгледа. - Когато бях в Перу и онзи свещеник ми разказваше за Ръкописа, мисълта за тебе непрекъснато ми се въртеше в главата. - О, наистина ли? - В началото не обърнах внимание на това - продължи тя, - но когато се върнах във Вирджиния, всеки път щом помислех за Ръкописа, се сещах и за тебе. Няколко пъти се канех да ти се обадя, но все нещо ме отклоняваше. После ми възложиха работа в Маями, където отивам сега. Щом кацнахме, веднага потърсих в тефтерчето си твоя номер. Телефонният ми автомат информира, че могат да те търсят край езерото само в краен случай, но аз все пак реших, че няма да е зле да ти се обадя. Просто не знаех какво да мисля. Погледнах я и казах най-сетне: - Да, разбира се. Толкова се радвам, че се обади. Чарлийн си погледна часовника. - Закъснявам. Трябва да се връщам на летището. - Ще те закарам - казах аз. Спряхме пред главния вход и се отправихме към мястото за оставяне на багажа. Оглеждах се внимателно за нещо необичайно. Когато пристигнахме, самолетът вече се готвеше за отлитане и един от полицаите, с които се бяхме срещнали, правеше проверка на пътниците. Приближихме и той ни обясни, че е проверил всички, които се качват, но никой не отговарял на описанието на крадеца. Благодарихме му и когато си отиде, Чарлийн се обърна към мене и ми се усмихна. - Трябва да тръгвам - каза тя и протегна ръце да ме прегърне. - Ето ти телефонните ми номера. И нека този път да поддържаме връзка. - Чуй ме - казах аз, - искам да внимаваш и ако забележиш нещо необичайно, да се обадиш на полицията! - Не се тревожи за мен - отвърна тя. - Всичко ще бъде наред. Ние се погледнахме в очите, сякаш да си кажем много неща. - Какво смяташ да правиш с този Ръкопис? - попитах аз. - Не зная. Ще следя всяка информация, свързана с него. - Ами ако бъде забранено да се разпространява информация? Тя отново ме стрелна с обичайната си широка усмивка. - Знаех си аз, че няма да останеш безразличен към този Ръкопис. Такава идея не може да не ти хареса. Ами ти какво смяташ да правиш? Свих рамене. - Вероятно ще се опитам да узная повече. - Прекрасно. Кажи ми, ако разбереш нещо. Ние отново се сбогувахме и тя се отдалечи. Видях я как се обърна и ми махна с ръка, след което изчезна в коридора. Върнах се при моя джип и потеглих обратно към езерото. Спрях само на едно място да налея бензин. Щом пристигнах, излязох на закритата веранда и се отпуснах в един люлеещ се стол. Песни на щурци и квакане на жаби изпълваха нощта. Някъде в далечината долиташе печалния глас на козодой. Отвъд езерото луната се бе снижила на запад и хвърляше надипленото си отражение върху водната повърхност. Тази вечер се бе случило нещо наистина любопитно, но аз си оставах скептично настроен по отношение на цялата тази идея за културна трансформация. Както повечето хора, и аз се увличах от социалния идеализъм на шестдесетте и седемдесетте години, че дори и от духовните интереси на осемдесетте. Въпреки това трудно можеше да се определи какво става всъщност. Що за нова информация би могла да се появи, та да промени целия човешки свят? Всичко това звучеше твърде идеалистично и отвлечено. Та нали хората са живели на тази планета от дълги векове? Защо се налага да проникнем в смисъла на своето съществуване с такова голямо закъснение? Стоях загледан във водата още няколко мига, след което угасих светлината и отидох в спалнята да почета. На другата сутрин се събудих внезапно. Бях сънувал нещо, което се запечата в съзнанието ми. Няколко минути стоях вторачен в тавана на спалнята и ясно си припомних целия сън. Вървях през някаква гора и търсех нещо. Гората бе огромна и невероятно красива. Озовавах се в редица ситуации, в които се чувствах напълно объркан и изгубен, не знаех какво да правя. И се появяваше някой, който ми посочваше накъде да тръгна. Така и не разбрах какво всъщност търсех, но след този сън се събудих и невероятно бодър и уверен в себе си. Седнах в леглото. Един слънчев лъч проникваше през стъклото и озаряваше една просека от стаята, в която просветваха прашинки. Станах и отидох да дръпна пердетата. Денят бе лъчезарен: синьо небе, ярко слънце. Лек ветрец нежно полюшваше дърветата. Обикновено по това време на деня водната повърхност на езерото е надиплена и блестяща, а вятърът обгръща с хлад влажната кожа на плувеца. Излязох и се гмурнах под водата. После изплувах на повърхността по средата на езерото и се обърнах по гръб, за да погледнем познатите си планини. Езерото се намираше в долина, обградена от три планински вериги и гледката, която се откриваше от него, беше изключителна. Беше я открил моят дядо, когато бил млад. Преди сто години като момче той за първи път кръстосвал тези планини - едно любознателно, впечатлително дете сред този все още див свят, в който живеели пуми, глигани, а имало и някои индиански паланки по северния склон. Тогава дядо ми се заклел, че един ден ще живее в тази забележителна долина с огромни стари дървета и седем извора, и накрая бе успял да изпълни своята клетва. По-късно си бе направил изкуствено езеро и къщичка и често се разхождаше из околността с малкия си внук. Никога не успях да разбера от какво толкова бе запленен дядо ми в тази долина, но се постарах да запазя земята, дори когато тя бе застрашена от настъплението на цивилизацията. От средата на езерото, близо до върха на северния склон, се издаваше една скала. Дядо ми често ходеше там. Вчера и аз се изкачих до нея. Исках да намеря успокоение в гледката, ароматите и воя на вятъра сред върхарите на дърветата. И докато седях така и разглеждах езерото и гъстата зеленина на долината под мене, постепенно се почувствах по-добре, сякаш енергията на мястото и перспективата премахнаха някакъв блокаж в съзнанието ми. Само няколко часа подир туй аз вече говорех с Чарлийн и слушах нейния разказ за Ръкописа. Заплувах обратно и излязох от водата, като се улових за дървения пилон пред бараката. Направо да не повярваш. Идвам аз да се скрия тук сред тези хълмове, напълно разочарован от живота, и изведнъж, като по поръчка, се появява Чарлийн и ми обяснява причината, поради която се чувствам така неудовлетворен - опирайки се на някакъв стар ръкопис, който обещава да разкрие тайната на човешкото съществуване. Но в същото време разбрах, че пристигането на Чарлийн е тъкмо онзи вид случайност, за каквито се говореше в Ръкописа - то всъщност не можеше да бъде проста случайност. Дали пък този древен документ не бе верен? Дали наистина, въпреки целия ни негативизъм и цинизъм, постепенно не се изграждаше едно критично количество хора, които осъзнаха наличието на подобен вид случайности? Дали пък хората в настоящия момент наистина нямаше да проникнат в същността на това явление, с което да стане възможно да разберат и смисъла на самия живот? Какво ли би означавало едно такова ново схващане? Дали останалите откровения в Ръкописа нямаше да ни разкрият това, както бе твърдял свещеникът? Трябваше да взема решение. ръкописът откриваше пред мен една нова цел, нова перспектива за живот. Въпросът беше - какво да правя оттук нататък? Дали да спра дотук, или да се опитам да узная нещо повече? Мина ми през ум, че това може би криеше опасност. Кой ли бе откраднал куфара на Чарлийн? Дали някой от онези, които искаха да потулят следите на Ръкописа? И как можех да разбера това? Премислях дълго всички възможни рискове, но най-сетне връх взе моят оптимизъм. Реших, че няма защо да се безпокоя. Ще бъда внимателен и предпазлив. Влязох и набрах телефона на най-пространно рекламираната във вестника пътна компания. Агентът, с когото разговарях, прие да ми уреди пътуването за Перу. Всъщност тъкмо се бе получил отказ за един резервиран билет, който можех да взема - при това с резервация също за хотел в Лима. Можех да получа всичко това с отстъпка от цената, каза агента - в случай че имам възможност да отпътувам подир три часа. Три часа ли?
Последен коментар от rima от 28.05.2012

"Кристалните деца" от Дорийн Въртчу

Кристалните деца Какво трябва да знаем и как да се грижим за най-новото поколение Дорийн Върчу Дорийн Върчу, доктор по философия, бакалавър и магистър по психология, е автор на повече от 20 книги, сред които: „Земни ангели", „Как да се грижим за децата-индиго" „Бих променил живота си, ако имах повече време", „Божествено водачество" „Да се освободиш от бремето на бол¬ката" и др. Нейната метафизична нагласа и ясновидска дарба й помагат в практиката й на психо-терапевт и консултант. С лекциите и семинарите си Дорийн Върчу е популярна не само в САЩ, но и в Канада, Великобритания и Австралия. Посещавайки интернет сайтовете AngelTherapy.com и TheCrystalChildren.com, бихте могли да научите повече за дейността й. Tune into Hay House broadcasting at: www.hayhouseradio.com. Настройте се на вълните на радио Хей Хаус посредством: www.hayhouseradio.com. Важна информация Положителният ефект от предлаганите в книгата идеи и упражнения е проверен в практиката. Но при наличие на здравословни или емоционални проблеми те не биха могли да заместят съвета и помощта на лекаря и терапевта. Авторката и издателството не поемат отговорност за евентуалните вреди, които биха произтекли поради неправилно прилагане на тези идеи и упражнения или злоупотреба с тях. На кристалните деца, на техните родители, баби и дядовци, на техните учители - благодаря ви, че сте ангели, дошли на земята, за да ни помагат! Въведение Кои са кристалните деца? Първото нещо, което прави впечатление у кристалните деца (ще ги наричам и само „кристалите"), са техните очи - огромни, проницателни и мъдри не за възрастта им. Те се впиват хипнотично и разсъбличат до голо душата ви, за да видят истинския й образ. Навярно сте забелязали, че това е „нова порода" човеци, интензивно населяваща планетата ни напоследък. Те са благи, очарователни и всепрощаващи. Тези нови труженици на светлината - към дадения момент от новородени до седемгодишни - не приличат на дошлите преди тях. Съвършени в много отношения, те задават посоката, в която се движи човечеството... А тя е положителна! Малко по-големите деца (от 7 до 25 години), тъй наречените „индигови", имат някои общи характеристики с кристалните. И двете поколения притежават изострена чувствителност и медиумни способности, както и важна житейска мисия. Различават се основно по темперамент. Индиговите са воини по дух, тъй като колективното им предназначение е да изкоренят старите вярвания, които повече не ни вършат работа. Те идват на Земята, за да разклатят основите на опорочените правителствени, образователни и правни системи. Ето защо децата-индиго се раждат с буен нрав и пламенна решителност в сърцата. Възрастните, които се съпротивляват на промяната и се придържат към установените норми, често не разбират малките индиго, а им поставят абсурдни диагнози като синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност (ADHD - Attention Deficit Hyperactivity Disorder) или синдром на дефицит на вниманието (ADD - Attention Deficit Hyperactivity Disorder). За съжаление, щом бъдат подложени на някакво „лечение", тези деца загубват своята прекрасна чувствителност, духовните си дарби и воински устрем. В книгата си Как да се грижим за децата-индиго изследвам изчерпателно това явление, описано най-подробно и от Лий Керъл и Джен Тобър в Децата-индиго (и двете издание на „Хей Хаус"). За разлика от индиговите, кристалните деца изглеждат безкрайно щастливи и спокойни. Те, естествено, също избухват понякога, но като цяло са много по-склонни да прощават и са истински добросърдечни. Пионерската работа, извършена преди тях, им е несъмнено от полза. Защото децата-индиго поеха напред с мачете в ръка, изсичайки всичко, изгубило еволюционен смисъл, и им дадоха възможност да ги следват по разчистените пътища на един по-сигурен и безопасен свят. Тези две поколения бяха знаково именувани като „индигови" и „кристални" заради цветовете и излъчването на енергийното си поле. Индиговите деца имат много индигово-синьо в аурите си, което е цветът на „чакрата на третото око", намираща се в главата между веждите. Третото око отговаря за проницателността или способ¬ността на човека да вижда енергията, духовете, миналото, настоящето и бъдещето. Повечето от малките индиго притежават такава дарба. Кристалните деца са обгърнати от красиви, многоцветни, опалесцентни аури в пастелни оттенъци, подобни на ефекта от кварцовата призма, и съответно си падат по кристали и камъни, както ще прочетете по-нататък в книгата. Ето откъде идва и името им „кристални". Можем да ги познаем по следното: • в повечето случаи са родени през 1995-та или по-късно; • имат големи изразителни очи; • като личности са магнетични; • изключително сърдечни; • проговарят късно; • притежават изумителен музикален слух - може да пропеят, преди да проговорят; • за да общуват, използват телепатичните си способности и собствен жестомимичен език; • случва се да им поставят диагноза „аутизъм" или синдром на Аспержер (Синдромът на Аспержер е по-мек вариант на аутистично разстройство, изразяващ се в социална изолация и ексцентрично поведение в ранна възраст, съпроводено с нарушения в двустранното социално общуване, невербалната комуникация, артикулацията и моториката, както и с наличието на тясна сфера от натрапливи интереси. - Б. пр.); • по характер са меки, нежни и обичливи; • всепрощаващи; • силно чувствителни и емпатични; • имат здрава връзка с природата и животните; • проявяват се като лечители; • интересуват се от кристали и камъни; • често говорят за ангели, духовни водачи и разказват спомени от минали животи; • отличават се с невероятна артистичност и креативност; • предпочитат вегетарианска храна и сокове пред „нормалната" храна; • могат да са умели изследователи и катерачи с поразителен усет за равновесие. Деца на новото хилядолетие Годината бе 1995-та - време, когато мнозина от нас усещаха разяждащо безпокойство в слънчевия сплит. Осемдесетте с върлия си материализъм току-що бяха отминали, а ние търсехме собствен смисъл и начини да направим нещо добро за света. Настъпваше началото на нов духовен ренесанс, тъй като бяхме започнали да се вглеждаме в себе си, където всъщност се криеха отговорите и удовлетворението. Не бяха малко и преминалите през дълбинни духовни преживявания през споменатата година. Спомням си, че на 15 юли гръмовен ангел ски глас ми помогна да се отърва невредима от въоръжена автомобилна кражба. Оттогава се посветих на това, да привличам вниманието на другите към духовността. Срещала съм безброй хора по цял свят, „посетени" и пробудени по същото време. Следователно, няма място за чудене, че кристалните деца започнаха да пристигат именно през 1995-та. Те са били наясно, че възрастните са вече готови за тяхната висока вибрация и техния чист начин на живот. Първите им представители обаче са се въплътили на планетата ни доста по-рано като поколение от пионери, което е трябвало „да провери какво е положе¬нието и да докладва у дома" по време на сън. Та ето от кого е било предадено съобщението, че 1995 година е подходяща за мащабна инкарнация на високоеволюирали души. Броят на идващите на бял свят кристални деца продължава да расте. И с всяка година те са все по-развити и по-силни като индивиди и личности. Криворазбрани дарби Вече споменахме, че индиговите деца подготвят почвата за появата на кристалните. Една от духовните дарби на първите е способността да разпознават нечестността така, както кучето надушва страха. Те знаят кога другите не им казват истината, кога се държат с тях снизходително или ги манипулират. И тъй като колективната им задача е да направят възможно настъпването на един по-справедлив свят, разполагат с вътрешни детектори на лъжата и демонстрират непреклонност, която стряска някои възрастни. Освен това не умеят да се нагаждат към нехармонични ситуации било то вкъщи, на работа или в училище. Не могат да се абстрахират от чувствата си и да се преструват, че всичко е наред... освен ако не са под влиянието на лекарства или успокоителни. Заложбите на кристалните деца също не се оценяват правилно - особено телепатичните, които често са причина да проговорят по-късно от повечето си връстници. В новият свят, чиито предвестници са децата-индиго, хората ще се ръководят много повече от своя усет и не ще разчитат толкова безпрекословно на устното или писменото слово. Общуването ще бъде по-бързо, по-директно и по-откровено, защото ще се осъществява между умовете. Все повече от нас ще откриват и проявяват психичните си умения. Интересът ни към паранормалното е по-силен отвсякога и подклаждан от книги, телевизионни предавания и филми. При това състояние на нещата е съвсем обяснимо, че поколението, идващо след индиговото, се отличава с изключително развита телепатия. Както казахме, кристалните деца проговарят късно, понякога едва на три или четири години. Родителите им обаче не срещат трудности в общуването си с тях - съвсем не! Обменът на мисли помежду им протича директно; а за да изразят по-пълно себе си, малките мълчаливци прибягват и до комбинация от собствен жесто-мимичен език, озвучен включително с пеене. Проблемите започват, когато лица с медицинско и педагогическо образование определят този начин на себеизразяване като „анормален". Не е никак странно, че с появата на все повече кристални деца броят на диагностицираните аутисти главоломно нараства! Истина е, че те се различават от родените по-рано, но защо трябва да патологизираме различията? Ако успешно комуникират вкъщи и родителите им не срещат каквито и да било трудности, защо да вдигаме излишен шум там, където не се налага? Критерият за диагностициране на аутизма е повече от ясен: аутистичните личности живеят в свой собствен свят, без връзка с другите хора. Не говорят, защото изпитват пълно безразличие към общуването. Кристалните деца се държат съвсем инак. Както ще прочетете по-нататък, те са склонни на най-голяма близост и са едни от най-контактните, грижовни и обичливи същества. Имат подчертано философска и духовна нагласа, а освен това са безпрецедентно добронамерени и чувствителни. В повечето от изпратените ми писма, които няма как да побера в тази книга, се разказва, например, как децата спонтанно се спускат да прегръщат изпадналите в нужда хора. Една аутистична личност не би постъпила така! Известни са ни редица исторически личности, проговорили на по-късна възраст - Алберт Айнщайн е сред най-прочутите от тях. Сестра му Мая твърди, че високоинтелигентният й брат започнал да се изразява членоразделно доста след като навършил две години. Според броя от 9.12.2002 г. на списание US News & WorldReport Айнщайн произнесъл първите си думи, за да се оплаче, че млякото му било горещо. Стъписаните му родители го попитали защо е мълчал до този момент, а малкият гений отвърнал: „Защото досега всичко беше наред." В книгата си Как да се грижим за децата-индиго обясних, че ADHD, тоест синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност, би следвало да се превежда като „синдром на широкоспектърно внимание с високосъзнателна активност" (Преводаческото решение в случая е съобразено с вече утвърдения в българския език медицински термин. Авторката предлага друг прочит, а именно - Attention Dialed into Higher Dimension или, в буквален превод: внимание, насочено към по-висше измерение. - Б. пр.). За индиговите деца това ще да е по-правилната „диагноза". Подобно на тях, кристалните още по-неоправдано биват заклеймявани като „аутистични". Те не „страдат" от аутизъм, а от божествен артистизъм! Точно така - тези деца заслужават нашето дълбоко уважение, а не етикети за невротичност. Ако има нещо невротично в случая, то това са системите, които стават непригодни за еволюиращата човешка раса. Като петним новите й представители с квалификации и диагнози и ги „лекуваме" от неподчинение, ние унищожаваме небесни пратеници и същевременно изкореняваме една цивилизация, преди да е успяла да укрепне. За щастие, съществуват голям брой позитивни решения и алтернативи. А същото това небе, изпратило ни кристалните деца, ще помогне и на техните застъпници. Защо и как бе написана тази книга Кристални деца срещнах за пръв път по време на пътуванията си по света, свързани с воденето на семинари по темата „ангели". Бях привлечена от очите и магнетизма им. Разговарях мислено с тях и ясно долавях отговорите на въпросите, които им задавах. Виждах как ми се усмихват, когато негласно им благодарях. Осъзнах, че отгатват мислите ми! В следващите няколко години интервюирах деца и родители, събирайки материал за книгата си Как да се грижим за децата-индиго. Винаги съм се увличала да търся закономерности в човешкото поведение. Макар че сме уникални, ние все пак имаме и нещо общо, а индиговите деца наистина притежават описаните по-горе общовалидни характеристики. Когато се съсредоточих върху кристалните, нещата взеха още по-интересен обрат. Пет-шест мои ученици и колеги с ясновидски способности започнаха спонтанно „да получават" едно и също, отнасящо се до мен послание: виждаха ме бременна с много специално дете. Разбира се, че не бях бременна, но сега знам, че моите приятели-ясновидци се свързваха с децата, които по такъв забавен начин изявяваха желанието си да им посветя отделна книга. Забелязах, че се влюбвам във всяко срещнато кристално дете. Те имаха широки и любящи сърца като ангелите, с които общувам. Бяха открити и непринудени. Представях си ги, докато заспивах, и се събуждах с информация, подадена ми насън от духовния свят (а може би от самите тях?). Всяка сутрин знаех много повече в сравнение с предната вечер! Започнах да изнасям лекции и установих, че публиката живо се интересува от темата „кристални деца". Много от при¬състващите бяха родители, баби и дядовци или учители на такива прекрасни хлапета. В моите описания те веднага разпознаваха характерните им черти. Следващата стъпка бе да направя анкета сред присъстващите, както и сред абонираните за издавания от мен бюлетин. В рамките на един ден след пускането на анкетата получих стотици отговори. Само за тази книга се запознах с безброй разкази, пратени ми от хора, които отглеждат или обучават кристални деца. Докато се занимавах с анализ на резултатите, се случиха две неща: първо, почувствах как сърцето ми се изпълва с любов и благодарност. Сякаш бях обградена от могъщи ангели! Самата мисъл за присъствието в живота ни на новото тъй необикновено поколение бе вълнуваща. И аз някак си се успокоих и повярвах в нашето общо бъдеще. Бог нямаше да прати висша раса тук, на Земята, ако дните, в които живеем, са последните ни дни като цивилизация или планета. Кристалните деца са конкретно доказателство, че след период на еволюционен застой човешкият род прави сега поредната си крачка напред. И второ: осъзнах, бих казала - осъзнах кристално ясно, че разказите на места поразително си приличат. Дузини от тях свидетелстват за специалните отношения на кристалните деца с животните, растенията, камъните и възрастните хора. За телепатичната комуникация вкъщи и закъснялото вербално общуване... към което малките отначало не проявяват никакъв интерес. Голяма част от родителите ми казват: „Описанието на децата-индиго изобщо не се връзва с моето дете. Но описанието на кристалните му пасва идеално!" Животът с необикновените малчугани е щастлив и почти безпроблемен. За мама и татко те са „ангелчета", „любовта на живота ми", „моята най-голяма радост". Забелязвам, че не само децата, но и родителите им са със силно позитивна нагласа. Очевидно готовите да се въплътят души подбират майки и бащи, способни да ги съпровождат в духовно благоприятна среда, и само в редки случаи - семейства, нечувствителни към фините им вибрации. Нo пък тогава бабите и дядовците са светли личности, които им помагат да проявят и развият заложбите си. Повечето родители виждат в своите кристални деца мъдри духовни учители, призвани да им покажат какво значи да обичаш безрезервно и да имаш мило отношение към хората. Един ден изнасях лекция за новите жители на Земята в Сидни, Австралия. По време на обедната почивка Райд Трейси, президент на „Хей Хаус", който бе там, за да продава другите ми книги, ме попита: „Коя е книгата, за която ме разпитват всички? Всички искат да си купят онази за кристалните деца." Засмях се и му казах, че такава още няма. Просто споделях информация, извлечена от разговори или по време на медитация. Райд подхвърли: „Но те явно искат да има. Ще я напишеш ли?" Чух се да отговарям без грам колебание: „Да, разбира се." Сега вие държите в ръцете си резултата от това решение! Независимо дали сте родители, бъдещи родители, баби, дядовци, учители, лекари или просто хора, проявяващи интерес към децата и отворени към духовността, нека тази книга ви вдъхне увереност и ви послужи за ориентир в живота с вашите кристални спътници! Дорийн Върчу, доктор но философия, Лагуна Бийч, Калифорния Цитат от книгата "Кристалните деца" от Дорийн Въртчу, издателство Аквариус http://www.book.store.bg/p20606/kristalnite-deca-dorijn-vyrchu.html
Последен коментар от rima от 16.05.2012

"Нумерология-рождената дата-ключ към опознаването на човек" от А. Ф. Александров

Глава 1 СЪЩНОСТ НА НОМЕРОЛОГИЯТА Хилядолетия хората са си задавали въпроса: може ли чрез числата да се разгадае съдбата, миналото или бъдещето? Или всичко това са "бабини деветини", чудеса от рода на гьотевата "таблица за умножение на вещиците"? Дали има някакво значе¬ние датата на раждането или буквите в името на човека? Сега ще се постараем да ви уверим, че това е така. "Всички неща могат да бъдат представени във вид на числа". С тази проста формула гръцкият учен и философ Питагор (580 - 497 до н. е.) е определил същността на своите многочислени из¬следвания в местата, където са пребивавали египетските мъдреци. В своите търсения той не е бил сам. И днес от резултатите, постиг¬нати от съвременната наука, както и от тълкованията на познавачи¬те на древната митология е ясно, че числата се използват като кодова система за предаването на духовните истини. Зад всяко число се крие определена тайна, само чрез числата е възможно зашифроването на мъдростта на съществуващото в света - от най-мъничките частички до най-огромните образувания, от протона и атома до от¬далечените от нас на милиарди светлинни години галактики, включ¬вайки цялата Вселена. Сред народите на древните култури само посветените са знаели и свято са пазели тази тайна, предавайки я от поколение на поко¬ление на свои ученици. Като особена дисциплина за посветените, номерологията или цифровата митология се явява съставна част на различни религиоз¬ни вярвания. Тя пронизва юдейското тайно учение кабала, а така също и библейските откровения на Йоан. Числото - това е духов¬ната ос на всички видими и невидими явления. Астрологията също се базира на този фундамент. Тя оценява съдбоносните жизнени ритми в пространствено-временната коорди¬натна система и ако претендира за познания от по-висш характер, то е, защото винаги и задължително използва като основно средст¬во числото. В нея ние срещаме числата на хармонията и дисхармонията, числата, предизвикващи напрежение и отпускане. Те определят периодичността, те са своеобразни Мойри, определящи съдбата, дават пълна картина за характера на дадено лице. Еднак¬вите качества на периодичност се привличат едно с друго. Тук се отнасят всеки тон или звук, съвършено определената по-висока духовна октава, която несъзнателно въздейства на човека. Буквите или звуковите символи, подобно на числата, съдържат в себе си "секретният код". Ако се замислите, то непременно ще си спомните, че изменението на името ви поради встъпване в брак или други някакви причини, е довело както до изменение на вашата съд¬ба, така и на жизнените обстоятелства. Въпреки че номерологията получи голяма популярност сравни¬телно неотдавна, всъщност тя принадлежи към една от древните науки. В някаква степен самите числа образуват собствен език, кой¬то са разбирали и ползвали много първобитни племена, поддържай¬ки по този начин връзка с езика на числата. А в древните азбуки числови значения са се приписвали на буквите. Преди няколко века Флорънс Кампбъл, любител на древни ръко¬писи, слага името си като автор над своя наръчник "За числата, виб¬риращи с вибрациите на Вселената". Бихме могли да си зададем въпроса дали тази наука не води началото си от вавилонските жреци. Умножаването на цифрите на "индо-будийския триъгълник" дава сакралното число 108. Постоянната сума (34) - квадрата на Дюрер с помощта на хематрията се превръща във вездесъщата седмица (3 + 4). "Короната на магията" (21) образува тернер - тройка. Може би, в това е и цялата тайна... След 20 столетия знаменитият Корнелиус Агрип в своя труд "Окултна философия", излязъл през 1533 година, назовал тези чис¬ла и техните значения. ЧИСЛОТО 1 Неговите символи са Слънцето и сабята. 1 - Бог, мъж. 1 е числото на целта, проявяващо се във формата на агресивност и амбиция. Т о е всичко, започващо с буквата "а" - първата буква на азбуката. ЕДНО е числото на планетата Слънце. То е символ на жизненост и сила, благородство и власт, на ярка изява на лич¬ността. То разгъва творческите способности на човека, помага му да се пребори с редица условности и пречки и да победи. Единицата - това е аза (личното аз), което се изявява с твърда воля, амбиция, смелост, работоспособност и човешки добродетели. То обаче притежава и негативна окраска - изразен във висша сте¬пен егоизъм и инат. Едно е изворът на всички числа, начало на всичко живо. То вли¬за в състава на всички числа, но самото то е неделимо, на него се крепи единството на Вселената. Хората на Слънцето са родени ли¬дери, невероятно силни личности, които никога не остават незабе¬лязани, в сянката. Това са увличащи се, импулсивни, делови хора. Ако човек е роден под влиянието на това число, не трябва да се зат¬варя в собствените си усещания, да не ограничава сам себе си в соб¬ствените си възприятия, защото това е сигурен знак, че ще влезе в конфликт с обкръжаващия го свят. Тези хора винаги постигат забе¬лежителни успехи. На тях са им присъщи великодушието, гордост¬та, стремежът да създадат нещо ново, физическа и духовна сила, авторитет, стремеж към власт. Те са инициативни, с подчертано чувство за отговорност, справедливост и практичност. Едно е лидерът, първият, шефът. То е преследвано от тази идея и рискува да изпадне в заблуждението, че е център на света. Поня¬кога излъчването му е неоспоримо. В него е заложена дарбата да командва, поради което изисква подчинение от своето обкръжение. Неговата амбициозност, упоритост и самоувереност му предоста¬вят възможността винаги да върви напред. Но тъй като прибързва с вземането на решенията си, може да избере една фалшива посо¬ка и вироглаво да продължи до катастрофа. То не е само вирогла¬во, то е и яростно. Винаги върви напред и не се обръща към изминатия път. То обаче не е съзидател. Влиятелно и могъщо, има една цел - да успее. Би могло да спечели и пари, които ще разпилее веднага, защото е прахосник. Агресивно и войнствено, нерядко му се случ¬ва да се хвърля в необмислени авантюри. Би било по-добре, ако опита силите се в някой борбен спорт, отколкото да преследва на-лудничавите си цели. Неспособно да признае грешките си, то е в състояние да доведе безразсъдствата си до абсурд. Изпадне ли в затруднения, става егоистично и тиранично. Би трябвало да си из¬бере професия, която е авторитетна и изисква чувство за отговор¬ност. Поставено в подчинено положение, става раздразнително и още по-твърдоглаво. То иска да бъде шеф. Това е ролята, която му подхожда и при която то процъфтява. И понеже все пак е число на разума, 1 трябва да развива групови дейности или в съдружие с друг. То се разбира добре с чаровно¬то 3, с послушното 6 и с 9, които го допълват. Но - внимание! Не се оставяйте да се превърнете в тиранин! ПЪТ 1. Това е пътят на крайността. Изкачва се по стръмния склон, стеснявайки се до платото. Пристигнали на върха, трябва да остане¬те там или да се хвърлите в пропастта. Този път не позволява връ¬щане назад. Той изисква амбиция, воля и доверие. цитат от книгата : "Нумерология-рождената дата-ключ към опознаването на човека" на А. Ф. Александров, издателство "Гарант-21" http://shop.pingvinite.bg/?cid=3&pid=13473
Последен коментар от rima от 28.05.2012

Астрология

Отварям тема за науката астрология, науката изучаваща самият човек. "Всички събития от гледна точка на астрологията произтичат от разположението на планетите , състоянието на космоса в момента на раждането на човека. Ако конфигурацията е причина за събитието в живота на човека, то събитията протичат, защото човек се е родил в този даден момент от времето. Рисунката в момента на раждането на човека се нарича натална карта. Анализирайки картата, може да се направи прогноза за определена година" цитат от лекции на Антоанета Георгиева, МАА(Московска Астрологична Академия)
Последен коментар от rima от 11.12.2012

НОМЕРОЛОГИЯ

Номерология-наука за числата "Всяко число разказва история и тази история е вашата. А най-хубавото в номерологията е да знаете само датата си на раждане и рожденното си име-толкова е просто, от тези два къса информация вие изграждате номерологичният си профил. Вашият номерологичен профил съдържа 5 числа: числото на рожденният път/пътека, на съдбата, на желанието на сърцето, на личността и на мъдростта. взети заедно тези 5 числа рисуват вашият портрет-едновременно на тайната ви същност , и на облика, който всичките ви познати виждат. Енергията на числата е навсякъде около нас. Тук ще ви покажем как да се определите числата на личната година, личните си месеци и дори личните си дни, а също и коя къща е добре за вас да обитавате, кака да откриете номерологичната синергия на вашите връзки или как да изберете име. С водач, като номерологията може да насочвате живота си чрез числата." Цитат от книгата: "Нумерология енциклопедия, стъпка по стъпка" от Кей Лагеркуист и Лиза Ленард, издателство "Хомо Футурус"
Последен коментар от rima от 11.05.2012

Ангелите

Ангелите съществуват, въпросът е до колко хората вярват и осъзнават това. Някои си казват, "щом има Ангели и те са помощници на хората, защо не усещам тяхното присъствие и помощ....."защото вие не говорите с тях, и не молите за тази помощ. За да получите помощ от Ангел, трябва да споделте с него, проблема и да ПОМОЛИТЕ за неговото съдействие и помощ. Ваш е избора дали тези невероятни същества Ангелите ще бъдат ваши помощници и приятели. Всеки човек си има т.н. Ангел хранител, негов Ангел, който му помага, друг е въпроса, до колко хората осъзнават въпросната помощ. Ако не сте отворени за комуникация с тях, връзката и синхорна между вас, трудно ще се получат, единсвеното, което трябва е да вярвате и говорите с тях, с Ангелите, естествено добронамерено, те могат да ви бъдата най-добри приятели, в истинският смисъл на думата. Между човешките същества приятелството, често е размито от различни емоции и чувства, като взаимен интерес/изгода/ съжаление, обща цел, чувство за вина.........и т.н. хората рядко са приятели, защото се обичат и държат един на друг, без да имат еднакви интереси/цел...... Откъси от книгите на Дорийн Върчу за Ангелите: ЛЕКУВАНЕ С АНГЕЛИТЕ КАК АНГЕЛИТЕ МОГАТ ДА ВИ ПОМОГНАТ ВЪВ ВСЯКА ОБЛАСТ НА ВАШИЯ ЖИВОТ доц. Дорийн Виртю На тези, които служат като ангели в небето и на Земята. Благодаря ви за вашата любов, посвещение и служене! Моля, продължете да имате търпение с нас, когато ние учим как да приемаме вашите дарове с признателност и благодарност! Благодарност Благодаря на Бог, Светия Дух, Исус, Фредерик, Пърл и моите други водачи и ангели. Благодаря на всички пациенти и студенти, които ми помогнаха да отпечатам техните истории в тази книга. Относно автора Дорийн Виртю (това е нейното истинско име) е духовен лекар по психология с научни звания В.А., М.А. и Ph. D и степен по психологическо съветване от Чапман Университет - един водещ частен институт в Орнаж. Калифорния. Д-р Виртю е автор на 22 книги, аудиокасети. Тя провежда семинари по духовно психологически проблеми, през цяла Северна Америка, обяснявайки ангелска терапия, ангелски връзки и духовно лечение. Ясновидството на д-р Виртю и позволява да вижда и се свързва с ангелите на хората, които физически са с нея, а също и с хора, с които говори по телефона. Поради това, медиите често молят д-р Виртю да проведе „ангелски тълкувания”, във въздуха; чрез телефон, при което тя описва и разговаря с ангелите-пазители и починали близки на пациентите и на хората от публиката. Участвала е в много програми в TV и радиото. За информация - www.AngelTherapy.com Въведение Това не е вашето въображение. Ангелите са сред нас, сега повече от всякога, и не само в търговската област. Увеличаващ се брой хора, съобщават за срещи с тези небесни същества. При техните срещи, ангелите разкриват съвременни съобщения, излекуващи лекарства и животоспасяващи средства. Защо напоследък ангелите толкова много обикалят нашето кълбо? Отчасти, поради нашите молитви за небесна помощ, и отчасти поради това че, Бог и ангелите знаят, че е време за нас сами да се излекуваме, да уредим нашият живот и нашият свят. Когато ние се движим към промяна на хилядолетието, ангелите ни помагат да излекуваме трудностите и болести, които ни пречат да живеем с нашите най-високи възможности. Ангелите са тук за да ни учат, че Божията любов отговаря на всички въпроси и призиви. Те са тук за да ни излекуват от резултатите на страха. Ангелите са могъщи лечители, и вие може да работите със тях, за да ускорите техните усилия в лечението. Колкото повече каним ангелите в нашия живот, толкова по-лесно нашия живот отразява великолепието на небесата. Няма ограничение на излекуващата сила на ангелите. Те могат да ни помогнат да оправим нашите взаимоотношения, въпроси засягащи кариерата, финанси, домашни проблеми, и всички други препятствия, които ни тревожат. Ние само трябва да направим няколко стъпки, за да помогнем на ангелите да ни помогнат: 1. Молете - Законът на свободната воля казва, че ангелите не могат да се намесят в нашия живот, без нашето специално разрешение. Само по изключение, ако ние сме в животозастрашаваща ситуация, и преди да е дошло нашето време да си тръгнем. Иначе, ние трябва да молим ангелите да ни помогнат. А как да помолим - може би се чудите? Не е необходимо церемония, за да поканите ангелите да ви помагат. Необходимо е ние само да помислим, Ангели! и те незабавно ще отговорят. Вие, като всеки друг вече имате двама или трима ангели - пазители със вас от раждане до смърт. Нищо което вие можете някога да направите, да кажете или помислите, може да направи вашите ангели да ви напуснат или да ви обичат по-малко. Тяхната любов към вас е могъща и безусловна! Вие можете също да помолите за повече ангели да се присъединят към вас. Или помолете Бог да изпрати ангели за вас, или направо призовете ангелите. И двата начина са еднакви, тъй като ангелите винаги отговарят на Божията воля. И Бог винаги желае ангелите да ни заобикалят и утешават, винаги когато вие помолите. 2. Предоставете проблема - Преди Бог и ангелите да могат да оправят вашата ситуация, вие трябва напълно да им я предадете. Това е нещо като да изпратите едно писмо. Вие трябва да пуснете писмото от ръката си, преди пощенската служба да може да го изпрати. Често ние точно така молим небето да ни помогне. Все още, вместо да помогнем това да стане, ние задържаме положението поради което блокираме способността на ангелите да се намесят. Ако вие наистина искате помощ, напълно предайте проблема на Бога и на ангелите! 3. Вярвайте в Бог - Ние не трябва да дадем на Бога и ангелите текст, в който ние да изложим какви стъпки искаме те да направят за разрешаване на нашата ситуация. Вместо това вярвайте, че безкрайната мъдрост и творчество на Бога ще намери много по-мъдро решение, отколкото нашите човешки умове биха могли дори да мечтаем за това. Запомнете: Божието желание е вие да бъдете щастливи! 4. Следвайте Божието ръководство - След като вие сте предали проблема на Бога и ангелите, те може да поискат, вие да направите някои човешки стъпки за да се разреши проблемът. Тези напътствия ще стигнат до вас чрез глас, в сън, като видение, като знание, или като интуитивно усещане. Ако вие не сте сигурни в извора на тези послания, съобщения, помолете Бог за уверение. Бог и ангелите винаги ще ви дадат любящо и подкрепящо съобщение, така че, ако вие някога получите застрашително или вредно напътствие, не го следвайте! Обаче, ако ние се държим близо до Бога в нашите сърца и умове, ние не трябва да се тревожим относно така наречените паднали ангели да се намесят. Свещената Божия любов е единствената сила която съществува. Мисъл - формите, на страх и тъмнина са илюзия, които могат само да ни „наранят“ ако ние им дадем сила. Следователно, след като вие сте помолили ангелите за помощ, приемете съобщението дадено от Бога, което ще ви насочи как да решите вашата смущаваща ситуация. Тези насоки са отговор на вашите молитви и вие трябва да предприемете действия за да помогнем на Бог да ни помогне. Понякога тези направления щ бъдат на основа на действие, и ангелите ще ви помолят да отидете на определено място или да се обадите на определена личност. Друг път, насоките ще включват вашият ум и сърце, като например ангелите ви помолят да простите на себе си или на някой друг. Каквито и да са техните съобщения, знайте, че те идват от Извора на всяко излекуване и разрешение. Последвайки тези насоки, вашата ситуация ще бъде напълно потвърдена. Нито една ситуация не е толкова голяма, или толкова малка, че ангелите да не я разрешат за вас. Дали търсите място за паркиране, или пари за сметките си, или по-добро здраве, ангелите са щастливи да ви услужат. Тяхната най-голяма награда е вашето щастие, и ако това съвпада и с Божията воля те ще ви дадат това, което ви носи радост. Все пак радостта е ваше рождено право, и вие заслужавате това! Излекуване на някой друг Какво, би било ако вие пожелаете ангелите да ръководят излекуването на някоя друга личност? Например, ако вие бихте поискали ангелите да помогнат на някой обичан, който е в нужда, или група хора от новините, които са докоснали сърцето ви? Винаги е акт на любов да помолите Бог да изпрати ангели за някое друго лице. Това не е насилие на свободната воля на някой друг, тъй като те могат да изберат дали да с вслушат в ангелското съобщение. Така че, това е една добра идея, да молим ангелите да обградят с любов други. Бог, специално бързо отговаря на тези молби, когато те идват от родители, които искат ангели да помогнат на техните деца! Ангелите никога няма да узурпират Божията воля, така че ако на някой ваш любим и вече е „време“ ангелите, ще донесат за тази личност спокойствие и радост през неговите последни дни на Земята. Една прекрасна молитва е да кажем в сърцето си: „Да бъде твоята воля!“. В този случай вие можете да си спестите ненужни тревоги, и останете сигурни че Бог се грижи съвършено и своевременно за всичко. Откъси от книгата " Лечени с Ангелите" Дорийн Въртчу, издателство Аратрон http://www.book.store.bg/p25407/lechenie-s-angelite-dorijn-vyrchu.html
Последен коментар от rima от 13.05.2012

Можете да започвате/създавате нова тема във форума

Може да започвате/създавате нова тема/и във форума. Освен различните колоди карти и подредби, може да коментирате всякакви интересуващи ви духовни въпроси/теми. За да се случи това, пуснете тема и покажете вашето желание за обсъждане и коментар.
Последен коментар от akv34o от 08.12.2013

Как да променим живота си, как да сбъднем мечтите си и да получим желаното-Трансърфинг на реалността от Вадим Зеланд

ПРЕДГОВОР Драги читателю! Както всички хора, и ти искаш да живееш комфортно, богато, без болести и сътресения. Животът обаче постъпва другояче и те върти като хартиена лодчица в бурен поток. Разбира се, ти вече си търсил щастието, вече си изпробвал немалко известни методи. И какво постигна в рамките на традиционния светоглед? В настоящата книга става дума за доста странни и нео¬бичайни неща — толкова шокиращи, че чак няма да повяр¬ваш. Но не е и необходимо. Тук предлагам методи, чрез ко¬ито сам можеш да провериш всичко. Точно тогава обичай¬ният ти светоглед ще рухне. Транссърфингът е мощна техника, която ти дава власт, за да правиш уж невъзможни неща, а именно - да управля¬ваш съдбата си. Няма никакви чудеса. Очаква те нещо по-голямо. Предстои ти да се убедиш, че неизвестната реал¬ност е значително по-удивителна от всякаква мистика. Има множество книги, в които пише как да постигнеш успех, да станеш богат и щастлив. Примамлива перспекти¬ва - кой не го иска? Но като отвориш подобно издание, виждаш някакви упражнения, медитации, изискващи упо¬рита работа. Веднага ти става криво. И без това животът ти е непрекъснат изпит, а те ти предлагат отново да се напря¬гаш и да изстискваш нещо от себе си. Убеждават те, че си несъвършен и точно затова трябва¬ло да се промениш, иначе нямало да постигнеш нищо. Да, вероятно не си съвсем доволен от себе си, но дълбоко в душата си изобщо не ти се иска да се променяш. И много правилно, че не ти се иска. Кой би могъл да знае какъв тряб¬ва да бъдеш? Не е нужно да се променяш. Изходът не е там, където го търсиш. Няма да се занимаваме с упражнения, медитации и ро¬вене в душите си. Транссърфингът не е нов метод за само-усъвършенстване, а принципно различен начин на мисле¬не и действие, така че да се получи желаното. Именно да се получи, а не да се бориш за него. И не бива да се променяш, а да се върнеш към себе си. В живота си всички вършим множество грешки, а по¬сле си мечтаем колко хубаво ще е миналото да се върне и да поправим нещата. Не ви обещавам безплатен билет към детството, но грешките ви, колкото и да е учудващо, са по¬правими, като това ще прилича на връщане в миналото. Дори по-скоро „напред в бъдещето". Ще разберете смисъ¬ла на тези мои думи едва в края на книгата. Не бихте могли никъде да чуете или да прочетете какво имам намерение да ви разкажа. Затова се пригответе за неочаквани неща - и удивителни, и приятни. ГЛАВА I МОДЕЛ НА ВАРИАНТИТЕ Тази глава представлява теорети¬чен увод към транссърфинга. Той е модел на вариантите - принципно нов възглед за устройството на на¬шия свят. Човек не знае, че може не да се бори, а просто да получи желаното. Защо е възможно това? Мечтите не се сбъдват. ШЕПОТЪТ НА УТРИННИТЕ ЗВЕЗДИ Събуди ме съседското куче. Винаги ме буди, колко го мра¬зя! Защо трябва да се събуждам точно от тази гадна твар? Трябва да изляза да се поразходя и да забравя непреодоли¬мото си желание да запаля съседската къща. Каквото куче¬то, такива и стопаните. В живота ми вечно се намъкват ня¬какви гадини и се мъчат да ме докопат! Нервно се обличам. Чехлите ми пак са изчезнали някъде. Къде сте, изроди? Щом ви намеря, ще ви изхвърля! Навън е влажно и мъгливо. Вървя по хлъзгава пътечка през мрачната гора. Почти всички листа са опадали, около мен стърчат само сивите стволове на полумъртвите дърве¬та. Защо ли живея сред това мрачно блато? Вадя цигара. Май не ми се пуши, но навикът ми казва, че трябва. Трябва ли? Откога цигарата ми е станала задължение? Да, твърде противно е да пушиш сутрин на гладно. А преди във весела компания цигарата ми доставяше удоволствие, беше нещо като символ на мода, свобода и стил. Но празниците свършват и настъпват сиви дъждовни делници с локви от непре-одолими проблеми. И преглъщаш всеки проблем с няколко цигари, сякаш си казваш: ще изпуша тази цигара, ще си почина и отново ще се гмурна в опротивялата ми рутина. В очите ми попадна цигарен дим и аз ги покрих с ръце като обидено дете. Колко ми е омръзнало всичко! И сякаш да потвърди мислите ми, едно брезово клонче се огъна ко¬варно и ме удари по лицето. Отврат! Вбесен го счупих и го отметнах настрани. То увисна, залюля се и заподскача като паяк, като че ли ми показваше собственото ми безсилие да променя нещо в този свят. Унило се помъкнах по-нататък. Всеки път, когато се опитвах да се боря със света, той отначало се поддаваше и ме обнадеждаваше, а после яко ме перваше по носа. Само във филмите героите вървят неот¬клонно към целта си и помитат всичко по пътя си. В реал¬ността е другояче. Отначало печелиш - веднъж, втори, трети път. Въобразяваш си, че си победител, и уж ти се струва, че целият свят е в джоба ти, но в крайна сметка винаги губиш. Ти си само една гъска за празника — угояват те, за да те опекат и да те изядат. Веселата музика не е за теб. Сгрешил си - това не е твоят празник. Сгрешил си... Стигнах до морето, затънал в тъжните си мисли. Вълничките злобно хапеха песъчливия бряг. Морето не¬дружелюбно ме облъхна със студена влага. Тлъсти чайки мързеливо пристъпяха по брега и кълвяха някаква гнилоч. Очите им излъчваха студена черна пустота. В тях сякаш се отразяваше целият заобикалящ ме свят, също толкова сту¬ден и враждебен. Клошар събираше празни бутилки по брега. Я се ма¬хай, мърльо такъв, искам да остана сам. Не, май идва към мен - навярно ще проси пари. Я по-добре да се прибирам. Никъде няма мира! Колко съм уморен! Винаги съм уморен, дори когато си почивам. Живея, сякаш излежавам присъда. Струва ми се, че скоро всичко ще се промени, ще започне нов етап и тогава ще стана друг и ще мога да се радвам на живота. Но всичко това е в бъдещето. А засега - същата унила каторга. Чакам ли, чакам, а бъдещето така и не идва. Както винаги, сега ще си изям безвкусната закуска и ще отида на скучната си работа, където пак ще изстисквам от себе си резултати, които са нужни другиму, но не и на мен. Още един ден от тежкия ми и безсмислен живот... Събудих се от шепота на утринните звезди. Ама че га¬ден сън сънувах! Сякаш се е върнало късче от предишния ми живот. Добре че е само сън. С облекчение се протегнах към котарака. Виж го, мързеливеца, как се е изтегнал и само помръдва ухо - показва ми, че е осведомен за присъствие¬то ми. Ставай, мустакатко! Ще дойдеш ли да се поразхо¬дим? Поръчах си слънчев ден и тръгнах към морето. Пътеката прекосяваше гората и шепотът на утринните звезди постепенно потъна и сякаш се разтвори в разногла¬сия птичи хор. Някой там, в храстите, особено се старае¬ше: „Храна! Храна!" А, ето те, негоднико. И как такава пухкава топчица успява да крещи толкова силно? Чудно, преди не ми беше идвало наум: всички птици имат съвърше¬но различни гласове, но нито един не е в дисонанс с общия хор. Винаги звучи толкова стройна симфония, която не е по силите на никакъв оркестър. Слънцето протегна лъчите си между дърветата. Това магическо осветление оживи цветовете и превърна гората във вълшебна холограма. Пътеката грижливо ме отведе до морето. Изумрудените вълни тихо си шепнеха с топлия ве¬трец. Брегът изглеждаше безкраен и пустинен, но аз изпит¬вах уют и спокойствие, сякаш нашият пренаселен свят беше отделил това кътче специално за мен. Някои смятат окол¬ното пространство за илюзия, която сами си създаваме. Нищо подобно, нямам такова самомнение, за да твърдя, че цялата тази красота е родена единствено от моето възпри¬ятие. Все още потиснат от неприятния си сън, започнах да си припомням предишния си живот, който наистина беше унил и мрачен. Тогава все исках от света това, което уж ми се полагало. А светът ми обръщаше гръб. Мъдри съветници ми казваха, че той не се поддава толкова просто, трябва да го завоюваш. И аз се мъчех да го преборя, но пак нищо не постигнах, само дето ми свършиха силите. Съветниците отново имаха готов отговор: ти си лош, отначало се проме¬ни, а сетне искай... Опитах се да се преборя със себе си, обаче се оказа, че това е още по-трудно. Но веднъж ми се присъни, че съм в природен резерват. Заобикаляше ме неописуема красота. Разхождах се и се възхищавах, когато внезапно се появи сърдито старче с бяла брада - както разбрах, Надзирателя на резервата, и започ¬на мълчаливо да ме наблюдава. Тръгнах към него и едва отворих уста, но той рязко ме прекъсна. И заяви, че нищо не иска да чува, че се е изморил от капризни и алчни посе¬тители, вечно недоволни, които все искат нещо, вдигат шум и оставят след себе си купища боклуци. С разбиране ким¬нах и се отдалечих. Скоро пред мен отново изникна Надзирателя. Сурово¬то изражение на лицето му беше поомекнало. С жест ми предложи да го последвам. Изкачихме се на зелен хълм и пред нас се ширна удивително красива долина. Там имаше някакво селище. Къщите като играчки бяха потънали в зе-ленина и цветя и изглеждаха някак си нереално. У мен възникна подозрението, че такова нещо може да съществу¬ва единствено насън. Погледнах въпросително към Надзи¬рателя, но той само се подсмихна в брадата си, все едно ми казваше: „Какво още има да видиш!" Вече слизахме към долината, когато осъзнах, че не пом¬ня как съм попаднал в резервата. Обърнах се към стареца и май направих неловката забележка, че, видите ли, си¬гурно добре се чувстват щастливците, които могат да си позволят да живеят сред такава красота. А той раздразнено ми отговори: „Ами че кой ти пречи и ти да бъдеш един от тях?" Започнах с изтърканите приказки, че не всеки се ражда богат и никой не може да командва съдбата си. Надзирате¬ля не ми обърна внимание, само каза: „Тъкмо там е работа¬та, я, че всеки е свободен да избира всякаква съдба. Един¬ствената свобода, с която разполагаме, е свободата ни на избор. Всеки може да избира всичко, което поиска." Понечих да възразя. Но Надзирателя не искаше дори да ме изслуша: „Глупак! Ти имаш правото да избираш, но не го използваш. Изобщо не разбираш какво значи да изби¬раш." Това е бълнуване! Как мога да избирам всичко, което си поискам? Можеш да си помислиш, че в този свят всичко е позволено. И изведнъж осъзнах, че това е сън. Озадачен, не знаех как да се държа в тази странна ситуация. Доколкото си спомням, намекнах на стареца, че насън, впрочем както и наяве, той има правото да говори всякакви глупости — точно това е свободата му. Но май забележката ми изобщо не го засегна, само го разсмя. Схванал колко глупава е ситуацията (и защо ли започнах спор с лице от собствения си сън?), аз вече размислях дали не е по-добре да се събудя. Старецът сякаш отгатна мисълта ми. „Стига толкоз, времето ни е малко - каза той. — Не очаквах, че ще ми изпратят кретен като теб. И все пак ще се наложи да изпълня мисията си." Заразпитвах го каква е тази „мисия" и кои са „те". Той игнорира въпросите ми и ми зададе, както ми се струваше тогава, глупава гатанка: „Всеки човек може да се сдобие със свободата да избира всичко, което си поиска. Ето ти и гатанката: как да се сдобиеш с такава свобода? Ако я от-гатнеш, твоите ябълки ще паднат на небето." Ама какви ябълки? Вече губех търпение и му възразих, че нямам намере¬ние нищо да отгатвам - само насън и в приказките са възможни всякакви чудеса, а в реалността ябълките в крайна сметка винаги падат на земята. А той ми отговори: „Стига толкоз! Да вървим, трябва да ти покажа нещо." Като се събудих, със съжаление разбрах, че не помня съня си по-нататък. Но изпитвах ясното усещане, че Над¬зирателя ми е дал някаква информация, която обаче не бях в състояние да изразя с думи. В паметта ми се беше врязала само една непонятна ду¬ма - транссърфинг. Единствената мисъл, която се въртеше в ума ми, бе, че не е необходимо аз да подреждам света- всичко е създадено отдавна без моето участие и за мое благо. Освен това не бива да се боря със света за място под слънцето - това е най-неефикасният начин. Излиза, че никой не ми забранява про¬сто да избера за себе си света, в който бих искал да живея. Тази идея ми се струваше абсурдна и аз най-вероятно щях да забравя съня си, но скоро за най-голямо мое учуд¬ване открих, че в паметта ми се появяват съвсем ясни спо¬мени, какво разбираше Надзирателя под думата да изби¬раш и как се прави това. Решението на гатанката му дойде от само себе си, като знание отникъде. Всеки ден ми се разкриваше нещо ново и аз всеки път изпитвах грандиозно и странно учудване, граничещо със страх. Не съм в състояние да обясня рационално откъде ми дойдоха тези знания. Само едно мога да твърдя напълно уверено: в главата ми не можеше да се роди нищо подобно. Откакто открих транссърфинга (по-скоро ми позволи¬ха да го направя), животът ми се изпълни с нов, радостен смисъл. Всеки, който се е занимавал с някакво творчество, знае каква радост и задоволство носи предметът, направен със собствените ръце. Но това е нищо в сравнение с про¬цеса на сътворяване на собствената съдба. Макар че терминът „сътворяване на съдбата" в обичай¬ния му смисъл не подхожда особено тук. Транссърфингът е начин да избираш съдбата си в бук¬валния смисъл, както в супермаркета. Ще разберете защо ябълките могат „да падат на небе¬то", какво е „шепотът на утринните звезди", както и още много, все необикновени неща. "Пространството на варианти" от Вадим Зеланд Издател- НСМ-Медия http://www.helikon.bg/books/18/114437_transsarfing-na-realnostta-ch.i-prostranstvo-na-varianti.html
Последен коментар от rima от 09.05.2012

Мнения, предложения отнсоно сайта и форума.

Отварям тема за за вашите мнения и предложения относно сайта и форума. Какво ви харесва, какво не? Какво искате да се промени, какво да се запази? Идеи и предложения за подредбите, видовете карти, изгледа, функциите на сайта, каквото се сетите......... Вие сте?
Последен коментар от thalia от 24.07.2012

Прераждане. Вярвате ли в живота след смъртта?

Вярвате ли в прераждането? Има ли живот след смъртта?
Последен коментар от rima от 12.06.2012

Как се задават/формират въпросите при теглене на подредба?

Избрали сте подредбата, която е най-подходяща за търсеният от вас отговор. За да получите максимално точен, ясен, коректен отговор на зададеният от вас въпрос, е нужно да зададете и съответно такъв въпрос, т.е. въпросът трябва да е кратък, ясен, недвусмислен. Пример: Обича ли ме още, ще се върне ли при мен? е некоректно зададен въпрос, състои се от 2 подвъпроса: 1. Обича ли ме? 2. Ще се върне ли при мен? Желателно е да зададете поотделно двата въпроса и да се изтеглят 2 отделни, една от друга подредби. В противен случай рискувате да объркате и подведете картите, от там и тълкуващият ги, няма как да бъде точен и ясен в отговора. Картите винаги са много точни, трябва да ги уважавате, тогава те също ще ви се отблагодарят с коректни и ясни отговори. Понякога искаме бързо разивтие на събитията, не получаваме желаните отговори и сме склонни да задаваме последователно един и същи въпрос няколко пъти, теглейки многократно подредбите. В случая рискуваме да получим подвеждащи отговори. Може да предадем нашите емоции на картите и те да престанат да бъдат коректни в отговорите. Избягвайте да задавате един и същи въпрос няколко пъти на ден. Теглейки картите от подредбите, първо се абстрахирайте от вълнуващият ви проблем, изчистете съзнанието си. Помолете се, картите да ви помогнат и разкрият истината. Желаете ли съвет от тях, помолете ги да ви посочат правилният път, и решението което е най-добро за вас и околните, дори вие първоначално да не го разбирате, като такова. Заповадайте, във форума! Отворен е за дискусия и изясняващи въпроси свързани с подредбите и извън тях. Желая ви здраве, любов и положителни емоции!
Последен коментар от Artemiss от 21.11.2013

Проблеми и предложения

Секция за проблеми и предложения към сайта.
Последен коментар от dessi_2103 от 14.05.2013

Добави нова тема в тази секция

За да добавите тема трябва да сте регистриран!
Вход в tarotico.com

Регистрация в tarotico.com
Всички полета са задължителни

условията за ползване